Магическият преход

Чувството да се събудя неочаквано завързана, съчетано с проумяването, че под мен няма нищо, в миг породи у мен физически ужас от височината. Никога през живота си не се бях качвала на дърво. Започнах да викам за помощ. Никой не идваше да ме спаси, затова продължих да пищя, докато си загубих гласа. Напълно омаломощена, останах да си видя там като телешки бут. От физическия ужас загубих контрол над отделителните си функции. Цялата се оплесках. Обаче писъците сякаш бяха изцедили от мен страха. Огледах се наоколо и започнах бавно да преценявам положението си.

Забелязах, че ръцете и краката ми са свободни, и когато наведох глава надолу, видях какво ме крепи. Около кръста ми, гърдите и краката бяха завързани дебели, кафяви кожени колани. Около ствола на дървото имаше друг ремък, който можех да стигна, ако протегнех ръка. Към този ремък беше прикрепена макара и единият край на въже. Тогава забелязах, че за да се освободя, трябваше само да разхлабя въжето и да се спусна долу. Понеже ръцете ми трепереха, костваше ми доста усилия, докато успея да достигна въжето и да се спусна надолу. И след като се стоварих на земята, се залових усърдно да развързвам ремъците около тялото си, за да се измъкна от този хамут.

Затичах се към къщата, викайки с все сила Клара. Имах някакъв смътен спомен, че няма да я намеря, но това беше по-скоро чувство, отколкото съзнателна увереност. Автоматично започнах да я търся, но Клара я нямаше никъде, нито пък Манфред. Тогава осъзнах, че всичко е някак си променено, но не знаех как, кога или защо нещата бяха станали по-различни от обикновено. Знаех само, че нещо бе рухнало безвъзвратно.

Отдадох се на дълъг вътрешен монолог. Говорех си колко ми се иска Клара да не е заминала на някое от нейните загадъчни пътешествия точно когато най-много имах нужда от нея. После съобразих, че трябва да има друго обяснение за отсъствието й. Може би тя умишлено ме избягваше или бе отишла при своите роднини в лявата страна на къщата. После си спомних, че се бях срещнала с Нелида, и се втурнах към вратата на лявата страна. Опитах се да я отворя, без да се съобразявам с предупреждението на Клара никога да не се докосвам до тази врата. Открих, че беше заключена. Извиках няколко пъти Клара през затворената врата, после я ритнах ядосано и тръгнах към моята стая. За мой ужас тази врата също беше заключена. Отчаяно започнах да пробвам наред останалите врати в коридора. Всички бяха заключени с изключение на една, която беше нещо като склад или „бърлога“. Никога не бях влизала вътре, подчинявайки се на специалните инструкции на Клара да стоя настрани от нея. Обаче тази врата винаги беше леко открехната и всеки път, когато минавах оттам, аз бях надзъртала вътре.

Този път направо влязох, викайки Клара и Нелида да се покажат. Стаята беше тъмна, но претъпкана с най-необикновената сбирщина от вещи, които някога съм виждала. Всъщност така беше натрупана с гротескни скулптури, кутии и огромни куфари, че почти не оставаше място човек да се обърне. Малко светлина проникваше откъм красивата ниша с прозореца със стъклопис на отсрещната стена. Това беше едно меко сияние, което хвърляше призрачни отсенки върху всички вещи в стаята. Хрумна ми, че сигурно така изглежда складовото помещение на елегантен, но вече спрян от движение презокеански туристически параход, кръстосвал целия свят. Внезапно подът се олюля и проскърца под нозете ми и вещите наоколо също сякаш се раздвижиха. Неволно изпищях и хукнах навън от стаята. Сърцето ми биеше толкова ускорено и силно, че ми трябваха няколко минути и дълбоки вдишвания, за да го поуспокоя.