Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Докато Нелида говореше, аз се обърнах да погледна пак в коридора, но тя застана пред мен и ми препречи гледката. После се наведе и взе едно листо, което, изглежда, докато виках, беше паднало от защитния пласт листа, които Клара бе привързала на корема ми.
— Може би това листо ще ти проясни нещата — каза Нелида, като го вдигна, за да го погледна. Тя говореше бързо, сякаш съзнаваше, че вниманието ми отслабва, а искаше да поема колкото може повече, преди умът ми отново да заблуждае. — Като тъкан то е сухо и трошливо; като форма е плоско и закръглено; като цвят е кафяво с леко червеникав оттенък. Ние го разпознаваме като листо благодарение на сетивата си, нашия инструмент на възприятие, и на ума си, който дава названия на нещата. Без тях листото е абстрактна, чиста, недиференцирана енергия. Същата тази нереална, етерна енергия, която протича през това листо, тече през всяко нещо и го поддържа. Ние, както и всичко останало, сме реални, от една страна, и само привидни — от друга.
Тя внимателно остави листото обратно на земята, сякаш беше толкова крехко, че можеше да се разпадне от най-лекото докосване.
Нелида помълча за миг, сякаш изчакваше умът ми да възприеме това, което бе казала, обаче вниманието ми отново беше притеглено през отворената врата към коридора — там, през един голям прозорец в дъното видях да нахлуват нишки светлина. Бегло зърнах мъже и жени; тоест трима-четирима души за миг надникнаха през вратите в този коридор. Всички те имаха вид, сякаш са били разбудени едновременно от писъците ми и са подали глави от спалните си, за да видят каква е цялата тази суматоха.
— Ти определено си недисциплинирана — извика ми Нелида. — Прекалено кратко успяваш да задържаш вниманието си.
Понечих да кажа на Нелида какво бях видяла, но тя ме възпря само с поглед. По гърба ми пролазиха тръпки чак до врата и накрая неудържимо се разтреперих. И точно тогава, както седях объркана и беззащитна, ми хрумна най-необичайна мисъл: Нелида ми изглеждаше позната, защото я бях виждала насън. И по-точно, бях я виждала не в един сън, а в поредица непрекъснато навестяващи ме сънища, а пък хората в коридора…
— Не допускай ума си отвъд тази точка! — извика ми Нелида. — Да не си посмяла, чуваш ли ме? Да не си посмяла да се отнасяш! Трябва ми цялото ти внимание, тук, с мен.
Тя ме вдигна на крака и ми каза да си събера ума. Положих всички усилия да се съсредоточа, понеже тя определено ме заплашваше. Винаги се бях гордяла да си вярвам, че никой не може да ме командва, но тази жена само с един поглед можеше да спре мислите ми и да ме изпълни едновременно със страх и уважение.
Нелида силно ме чукна по темето с кокалчетата на ръката си. Това ме отрезви така лесно, както преди това виковете й ме бяха уплашили.
— Ако ти изговорих толкова приказки, то е, защото Клара ме увери, че най-добрият начин човек да те успокои и прикове вниманието ти е, като ти говори — каза тя. — Исках да си готова да преминеш през тази врата на всяка цена.
Споделих с нея как вече бях сигурна, че съм я виждала в сънищата си. И не само това; имах чувство, че и хората, които бяха надникнали в коридора, също са ми познати.
Когато споменах хората, Нелида отстъпи назад и внимателно ме огледа, сякаш търсеше някакви белези по тялото ми. Помълча малко, може би преценявайки дали да ми разкрие нещо или не.
— Ние сме група магьосници, както вече са ти казали нагуалът и Клара. Ние сме една приемствена линия, но не семейно родословие. В тази къща има два клона от тази линия, всеки с по осем членове. Членовете от клона на Клара носят името Грау, а членовете от моя клон са Абелар. Произходът ни се губи далеч назад във времето. Ние се броим на поколения. Аз съм член на поколението, което сега е овластено, а това означава, че мога да обучавам някого, който е като мен, на нещата, които знае моята група. В този случай теб. Ти си една Абелар.
Тя застана зад мен и ме обърна по посока на коридора.
— Сега, без повече приказки. Обърни лице към коридора и извикай отново думата „намерение“. Мисля, че си готова да се срещнеш лично с всички нас.
Извиках „намерение“ три пъти. Този път гласът ми не беше писклив, а отекна високо отвъд стените на къщата. При третия вик въздухът в коридора сякаш се газира. Милиарди мънички мехурчета заискриха и заблестяха като запалени в един и същи миг. Дочух слабо бучене, което ми напомняше приглушения шум на генератора. Хипнотизиращото бучене ме всмука навътре през прага, където бяхме застанали с Нелида. Ушите ми заглъхнаха и трябваше да преглътна няколко пъти, за да се отпушат. После бученето престана и аз се озовах по средата на коридора, който представляваше огледален образ на коридора от дясната страна на къщата, където беше моята стая. Само че този коридор беше пълен с хора. Всички те наизлязоха от стаите си и се вторачиха в мен, сякаш бях паднала от друга планета и се материализирах направо пред очите им.