Потомците на Шанара

— Излизаме — каза той. Обърна се към другите — Всички останете тук, докато се върнем. Няма да се бавим и няма да вършим нищо опасно.

Кол и Морган започнаха да протестират, но без резултат. Пар последва Падишар нагоре по стълбите и вратата се затвори зад тях. Бунтовникът се забави малко до външната врата, след това повика Пар и двамата излязоха на улицата.

Тя все още бе изпълнена с търговци, артисти, купувачи и просяци. Падишар забързан поведе спътника си на юг към скалите. Не минаха по никоя от улиците, които ги бяха довели дотук. Лицата, които минаваха край тях, бяха сложили маските на безразличието, но очите им бяха внимателни. Падишар не им обръщаше внимание, а Пар крачеше близо до него.

Излязоха на главната улица. Отсреща Мостът на Сендик водеше към парка — старателно поддържана тревна площ с широколистни дървета, разпръснати къщи, ниските сгради. Отвъд имаше дива гора, а зад нея бяха стените на това, което някога е било палат на управниците на Тирзис.

Пар разгледа парка. Моста и палата при приближаването им. Нещо около разположението им не беше както трябва. Не трябваше ли Мостът на Сендик да свършва пред вратите на палата?

Падишар веднага се обърна.

— Е, приятелю, трудно е да повярваш, че Мечът на Шанара може да е скрит на толкова открито място, а?

Пар кимна и се намръщи:

— Къде е?

— Търпение. Сега ще получиш отговор — сложи ръка на рамото му и го дръпна. — Каквото и да се случи, не бива да се държиш, като че ли си изненадан.

Пар кимна. Вождът забави ход, отиде до една каруца с цветя и спря до нея, очевидно желаейки да избере букет вече го бе направил, когато Пар усети една ръка да го хваща за китката. Обърна се и видя червенокосото момиче от улицата.

— Здравей, Елф — прошепна тя, а хладният й пръст премина по ухото му, докато го целуваше.

След това се появиха две малки деца, момиче и момче. Първото посегна да хване грубата ръка на Падишар, а второто се хвана за десницата на Пар. Падишар се усмихна, вдигни момиченцето и даде половината цветя на него и половината на момченцето. Подсвирвайки си, петимата тръгнаха из парка. Едва тогава, когато се поокопити. Пар забеляза, че червенокосото момиче носи покрита с някакъв светъл плат кошница. Когато вече бяха близо до оградата, разделяща парка от долината, Падишар избра кленово дърво, всички седнаха под него, а момичето постла плата, с който бе покрита кошницата. Започнаха да изваждат студено пиле, яйца, корав хляб, сладко, кейк.

Докато работеха, Падишар погледна към Пар:

— Пар Омсфорд, запознай се с Дамсън Рий, която ще бъде твоя годеница по време на излета.

Зелените очи на Дамсън Рий се засмяха:

— Любовта отлита, Пар Омсфорд. Нека се възползваме от нея — и му подаде едно яйце.

— Ти си мой син — продължи Падишар. — Тези две деца са твои брат и сестра, въпреки че в момента имената им изчезнаха от главата ми. Дамсън, припомни ми ги. Ние просто сме едно семейство, излязло за закуска сред природата — ако някой попита.