Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Той погледна към Трис.
— Май не ни трябва тук.
Тайгър Тай тръгна да си върви.
— Поне на мен, не — той се протегна. — Време е за сън. Другите си легнаха още преди час, ако не сте забелязали. Утре сутрин ще проучим всичко. Лека нощ.
Той пое в мрака — кокалест и кривокрак, като се поклащаше ту на едната, ту на другата страна като стара мебел, която едва се провира отнякъде. Рен и Трис останаха загледани след него, без коментар. Когато той се отдалечи, двамата се спогледаха.
— Ще накарам Тиб да се върне обратно. — каза тя.
Трис кимна. Никой от тях не каза нищо повече.
Рен заспа, свита в своето леко вълнено одеяло близо до огъня и сънува неща, които забрави веднага. На два пъти се събужда от нощните шумове, от леко жужене, от прошумоляване на животни в храстите и невидими същества в клоните на дърветата. Беше топло и безветрено и не предразполагаше към дълбок сън. Телохранителите спяха наоколо, Трис беше на десетина стъпки от нея. С крайчеца на очите си тя виждаше патрулите, чиито сенки смътно се очертаваха в мрака. Свит в гънката на ръката й, Фавън леко се размърда в съня си. Нощта минаваше бавно и Рен, отпусната, ту заспиваше, ту се събуждаше.
Тъкмо бе задрямала посред нощ, когато пред нея се изпречи едно измъчено лице. Тя уплашено скочи.
— Хсст, спокойно, Рен Елеседил! — каза един познат глас.
Тя бързо се повдигна на лакът.
— Стреса!
Фавън изписука, когато я разпозна, и Комбинираната котка му изшътка да млъкне. Тя тежко се довлече наблизо, седна на задните си крайници и я загледа със странните си сини очи.
— Не беше много хубаво от твоя страна хсст да тръгнеш така на своя глава.
Тя не можа да сдържи усмивката си.
— Уплаши ме до смърт! Как успя да се промъкнеш покрай стражата?
Комбинираната котка изплези език и тя бе готова да се обзаложи, че се усмихва.
— Виж какво, Елфско момиче, те са обикновени хора. Шшшт! Ако искаш отново да ме подложиш на изпитание хсст, върни ме в Мороуиндъл — тя примигна със светналите си очи. — Но честно казано, по-добре недей. Тук, във вашия свят, ми харесва.
Рен притисна Фавън до себе си, защото Дървесният пискун се опита да се изплъзне.
— Радвам се, че си тук — каза тя на Стреса. — Понякога се тревожа за тебе.
— Да се тревожиш за мен. Ха! И за какво? След Мороуиндъл нищо особено не ме заплашва. Хубав е светът, в който живееш, Рен, Кралице на Елфите.
— Но не е толкова хубав светът, към който сме се упътили. Знаеш ли това?
— Хсст. Чух. Отново при онези черни създания като при Мороуиндъл. Много ли са лоши, момиче-Елф? Приличат ли на роуул Уистерона?
Носът на Комбинираната котка бе влажен и лъскав на звездната светлина.
— Не — отвърна тя. — Поне още не. Това са хора, но ни превъзхождат числено и са решили да ни унищожат.
Стреса се замисли за момент.
— Все пак е по-добре от чудовищата.
— Да, по-добре е — тя вдъхна топлия нощен въздух и въздъхна. — Но някои от тези хора също приличат на чудовища.
— Значи няма разлика, така ли? — Комбинираната котка настръхна и се изправи. — Ще бъда наблизо хсст, хсст, но не и пред очите ти. Ако обаче съм ти нужна, хсст, ще се явя.
— Можеш да останеш — предложи й тя. Стреса плю.
— По-щастлива съм в гората. А и по-сигурна. Роууул. И за теб така е по-добре, но сама няма да се справиш. Аз трябва да бъда като твои очи, хсст! Това, което видя, ти ще узнаваш първа — тя изплези език. — Грижи се за себе си, Рен Елеседил. Не забравяй уроците на Мороуиндъл.
Тя кимна.
— Няма да ги забравя.
Стреса се обърна и се отдалечи.
— Изпрати Пискуна хсст, ако ти потрябвам — прошепна тя и изчезна.
Рен остана загледана подире й в мрака, сгушила в ръцете си Фавън, мъничък и топъл. Накрая легна отново, усмихна се и затвори очи. Чувстваше се по-добре като знаеше, че Комбинираната котка е близо до нея.
Само след секунди отново заспа. Не се събуди повече до сутринта.
XVII
На сутринта челният отряд на Елфската армия се приготви да тръгне отново. Рен извика Тиб Арн и му каза, че го изпраща обратно при независимите, за да бъде сигурна, че те знаят, че ги е намерил и да ги подкани да дойдат колкото се може по-бързо. Тя го увери колко е важно да отиде. В противен случай щяла да уважи молбата му да остане. Каза му, че е добре дошъл при тях, след като предаде известието си. Тиб малко се понамуси и показа своето разочарование, но накрая се съгласи, че с права и обеща да направи всичко възможно, за да накара независимите да побързат на помощ. Десидио му даде двамина Елфски ловци, за да му служат за охрана и защита — въпреки многократните протести на момчето, че не се нуждае от никого — и тримата се отправиха през долината към Стрилхаймските равнини. Глун не се появи повече и Рен беше доволна от това.