Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Някъде пред тях долетяха викове на тревога и се загубиха в мрака на скалите. Форейкър изруга под носа си, но не намали скоростта. Джеър се препъна и се просна по цялата си дължина върху скалата с разперени ръце и крака. Форейкър, който беше зад него, го вдигна и го задърпа грубо напред.
После изскочиха от укритието на ждрелото и се озоваха на широка пътека върху билото точно на пътя на цялата гномска стража. Гномите ги приближаваха от всички страни. Извадените им мечове и дълги ножове проблясваха в светлината на огньовете. Гарет Джакс се вклини сред тях, като разчистваше пътя за останалите. Навсякъде около Майстора на бойните изкуства падаха мъртви тела и за миг цялата стража се отдръпна ужасена от настървението на обезумелия нападател. Малката група отчаяно се мъчеше да си пробие път, водена от Елб Форейкър и Еден Елеседил. Гномите обаче бяха прекалено много. Те свиха редиците си, блокираха пътеката пред тях с телата си и контраатакуваха. Понесоха се като огромна приливна вълна надолу по скалата като крещяха яростно. Форейкър и Еден Елеседил изчезнаха от погледа. За миг Хелт се изправи срещу нападателите и с огромното си тяло отмяташе гномите, които се опитваха да го съборят на земята. Но дори и човекът от границата не беше в състояние да се противопостави на толкова многочислен враг. Гномите надделяха само благодарение на численото си превъзходство, изтласкаха го от издатината и той се изтърколи надолу по склона.
Джеър отстъпи ужасен. Останал беше сам. Дори Слантър беше изчезнал. В този миг обаче Гарет Джакс отново се появи. Промъкваше се като черна сянка край гномите преследвачи, които се мъчеха да го спрат. След миг се озова до младежа от Вейл и го подкара пред себе си обратно в дефилето.
Двамата бързо се връщаха по стъпките си в тъмнината. Виковете на гномите ги следваха неотклонно, а проблясващите светлини на факлите тичаха след сенките им. В края на дефилето Майсторът на бойните изкуства хвърли бърз поглед към отвесната скала, после затегли Джеър след себе си, като си проправяше път през обрасъл с храсталаци склон, който се спускаше към блещукащите долу множество огньове. Джеър беше толкова потресен от онова, което се беше случило на останалите от групата, че дори не се замисли защо Гарет Джакс беше тръгнал в тази посока. Слантър, Форейкър, Хелт и Еден Елеседил — всички те бяха изчезнали само за един миг. Просто не можеше да повярва.
По средата на склона имаше тясна пътека, по която трудно можеше да мине дори и един човек. На нея нямаше никой — поне засега. Майсторът на бойните изкуства клекна сред един храст и трескаво се заоглежда наоколо. Джеър също се взираше, но не виждаше начин за спасение. От всички страни бяха заобиколени от гноми. Факли проблясваха по пътеките над тях, както и по по-широките издатини и пътеките под тях. По гърба на младежа от Вейл се стичаше пот и собственото му дишане отекваше в ушите му.
— Ние какво…? — понечи да попита той, но ръката на Майстора на бойните изкуства мигновено запуши устата му.
После отново станаха и приведени сред скалите, продължиха на изток по тясната пътека. Над тях се издигаше тъмна стена от скали и назъбени издатини се протягаха зловещо в слабата светлина на небето. Продължаваха да тичат, а пътеката ставаше все по-трудно проходима. Джеър събра кураж и хвърли бърз поглед назад. Редица от светещи факли се виеше като змия от обсадния лагер нагоре по склона и стигаше до мястото, където малко преди това бяха клекнали сред храстите. Минути по-късно факлите бяха вече на пътеката.
Майсторът на бойните изкуства се свлече по безразборно разхвърляните камъни. Джеър вървеше на една крачка след него и полагаше неимоверни усилия да не изостава. Скалата край тях стърчеше високо в нощното небе, а склонът започваше остро да се спуска надолу. Джеър усети, че му прималява. Това беше краят. Нямаше да могат да се измъкнат.
Гарет Джакс обаче вървеше напред. Факлите продължаваха да ги следват и виковете на гномите огласяха всичко наоколо.
Накрая Майсторът на бойните изкуства спря. На няколко ярда от тях пътеката свършваше с отвесна скала. Ниско долу водите на Силидълън отразяваха светлините на огньовете. Джеър бързо вдигна очи. Над тях скалите също се извисяваха под остър ъгъл. Нямаше къде да отидат, освен да тръгнат обратно. Попаднали бяха в капан.