Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Гарет Джакс постави ръка на рамото му и го поведе към самия край на пътеката. После се обърна към него;
— Трябва да скочим — каза той тихо, все още стиснал рамото на младежа от Вейл. — Свий крака в коленете и ги обгърни с ръце. Ще бъда точно зад теб.
Джеър погледна надолу към проблясващите води на Силидълън. Разстоянието беше огромно. После обърна очи към Майстора на бойните изкуства.
— Нямаме никакъв друг избор. — Гласът на Гарет Джакс беше мек и успокоителен. — Хайде, бързо.
Факлите се приближаваха по пътя зад тях. Гномите подвикваха грубо помежду си.
— Побързай, Джеър.
Младежът от Вейл пое дълбоко въздух, затвори за миг очи, после пак ги отвори и скочи.
Контра нападението на гномите беше толкова яростно срещу шестимата от Кълхейвън, които се мъчеха да прекосят възвишенията над Капаал, че при първия щурм почти всички нападатели прелетяха край Форейкър и Еден Елеседил. Притиснати към скалите, когато вълната от гноми връхлетя върху другите напред, джуджето и принцът на елфите се изкатериха до един храсталак, преследвани от неколцина обезумели гноми. Когато стигнаха до издатина в скалата се обърнаха да отбиват атаката. Елфът размахваше якия си меч, а джуджето нанасяше удари с къс меч и дълъг нож. Гномите падаха и виеха от болка и накрая се оттеглиха. Двамата спътника се надвесиха над издадената скала и погледнаха надолу към стръмния склон, който сега гъмжеше от гноми. Нямаше и следа от останалите от групата.
— Оттук — извика Елб Форейкър и затегли принца на елфите след себе си.
Закатериха се нагоре по склона, като забиваха нокти в рохкавата почва. Чуха зад себе си гневни викове и внезапно край тях се посипаха стрели, които съскаха зловещо в ушите им. В тъмнината изникнаха факли. Търсеха ги, но поне засега те бяха извън светлината.
Някъде отдолу долиташе силен шум и двамата преследвани спътници погледнаха тревожно назад. Светлините на огньовете на гномите се простираха по цялата повърхност на скалата и в тъмнината проблясваха огнени искри. Върху черния ръб на върховете на юг премигваха стотици факли на войници от армията, която беше разположила лагера си по бреговете на Силидълън. Сега цялата планина беше огряна от ярки пламъци.
— Елб, те са навсякъде около нас! — извика принцът на елфите, смаян от многочислеността на врага.
— Продължавай нагоре — смъмри го другият.
Не спираха да се изкачват, намирайки с труд пътя в тъмнината. Вдясно от тях се появи друга група от факли и от гърлата на гномите, които ги носеха, се изтръгнаха викове на задоволство. Бяха ги открили. Копия и стрели засвистяха край двамата, които се катереха нагоре. Форейкър се измъкваше от тях и не преставаше да търси трескаво нещо по повърхността на скалата.
— Елб — изстена от болка Еден Елеседил и се претърколи на земята. В рамото му се беше забило късо копие.
Джуджето веднага се озова до него:
— Давай напред — още десетина крачки ни остават до онзи храст! Бързо!
Като помагаше на ранения елф, Форейкър се завлачи към изникналия изневиделица храст. Вече и над тях запримигаха факли. Гноми преследвачи се спускаха високо по склоновете на върха. Отдолу редиците на преследвачите бяха препречили всякакъв път за бягство. Еден Елеседил стискаше зъби, опитвайки се да потисне болката в рамото, и с мъка се придвижваше напред заедно с джуджето.
Едва се добраха до храста, пропълзяха в сенките му и задъхани се проснаха на земята.
— Те ще… ни открият тук — изрече задъхано елфът и се опита да застане на колене. По гърба му се стичаше кръв, примесена с пот.
Форейкър го дръпна да легне:
— Не мърдай!
Джуджето запълзя през храста:
— Ето! Врата на тунел! Почти сигурен бях, че си спомням добре, но… трябва да открия механизма за отваряне…
Заопипва като обезумял повърхността на склона. Камъни и пръст се свличаха през пръстите му, докато той забиваше нокти и ровеше в земята. Виковете на преследвачите им се чуваха все по-наблизо. През по-рехавите клони на храста започна да прозира светлина на факли, която трепкаше и подскачаше в мрака.
— Елб, те са вече почти до нас! — прошепна Еден с пресипнал глас. Посегна към колана си и изтегли късия меч.
Голямо правоъгълно парче от камък и пръст хлътна навътре и в скалата пред тях зейна отвор. Като в транс те се промъкнаха вътре и Форейкър дръпна вратата на скалата. Тя се затвори тежко и ги изолира от външния свят с множество остри пощраквания.
Останаха известно време легнали в тъмнината и се вслушваха в приглушените викове на гномите отвън. После преследвачите им продължиха напред и всичко потъна в гробна тишина. След миг джуджето заопипва нещо в тъмнината. Драсване на кремък върху камък, искра и остра жълта светлина на факел изпълни празното пространство. Намираха се в малка пещера с каменна стълба, която водеше надолу в планината.