Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— И вие смятате, че подобно неспазване на конституцията при съдебния процес на Уодел е било политически мотивирано?
Грюман изведнъж погледна към вратата.
— Ако не ме лъжат ушите, нашият обяд пристига.
Чуха се бързи стъпки и шумолене на хартия, а после един глас извика:
— Ей, Ник! Тук ли си?
— Влез, Джо — каза Грюман, без да става от мястото си.
Енергичен млад негър със сини джинси и гуменки влезе и сложи две хартиени торбички пред Грюман.
— Тук са питиетата, а тук има два моряшки сандвича, картофена салата и туршия. Струва петнайсет и четирийсет.
— Запази рестото. Много съм ти благодарен, Джо. Понякога не ти ли дават почивка?
— Хората не спират да ядат, човече. Трябва да бягам.
Грюман сервира храната и извади салфетките, докато аз отчаяно се питах какво ще правя по-нататък. Държането и думите му предизвикваха все по-силни колебания у мен, защото не забелязвах нито неискреност, нито високомерие.
— Какви са политическите мотиви? — попитах отново и развих сандвича си.
Той отвори бутилка джинджифилова бира и свали капака на кутията с картофената салата.
— Допреди няколко седмици си мислех, че мога да получа отговор на този въпрос — рече Грюман. — Но жената, която можеше да ми помогне, неочаквано бе намерена мъртва в колата си. Сигурен съм, че знаете за кого говоря, доктор Скарпета. Дженифър Дейтън е един от вашите случаи и макар все още да не е официално обявено, че става въпрос за самоубийство, това ни се внушава. Смятам, че времето на нейната смърт може да се нарече най-малкото странно, ако не и зловещо.
— Да разбирам ли, че сте познавали Дженифър Дейтън? — попитах с колкото може по-безразличен тон.
— И да, и не. Никога не съм я виждал, а и нашите телефонни разговори бяха малко на брой и кратки. Нали разбирате, свързах се с нея след смъртта на Рони.
— Значи от това се подразбира, че тя е познавала Уодел.
Грюман отхапа от сандвича си и посегна към бутилката с джинджифилова бира.
— Тя и Рони определено се познаваха — каза той. — Както вероятно знаете, мис Дейтън правеше хороскопи и се занимаваше с парапсихология и неща от този род. Е, преди осем години, когато Рони очаквал смъртната си присъда в Мекленбърг, случайно видял реклама на нейните услуги, поместена в някакво списание. Първоначално й написал писмо с надеждата, че тя ще може да надникне в своята кристална топка и да разгадае бъдещето му, тъй да се каже. Особено държал да знае дали ще умре на електрическия стол и това не е нещо необичайно — затворници да пишат на гадатели и хироманти и да питат за бъдещето си или да се свързват със свещеници и да настояват да се молят за тях. Необичайното в случая е, че Рони и мис Дейтън явно са започнали да водят интимна кореспонденция. Няколко месеца преди смъртта му тя изведнъж престанала да пише.
— Нима предполагате, че нейните писма до него са били иззети?
— Това не подлежи на съмнение. Говорих с Дженифър Дейтън по телефона и тя твърдеше, че е продължила да пише на Рони. Каза ми също, че през последните няколко месеца и тя не е получавала писма от него и аз подозирам, че и неговите писма са били иззети.
— А защо се свързахте с нея чак след екзекуцията? — удивено попитах.
— Дотогава не знаех нищо за нея. Рони ми спомена за Дженифър при последния ни разговор и това беше най-странният разговор, който някога съм водил със затворник. — Грюман повъртя сандвича си в ръце и го остави настрана. Посегна към лулата си. — Не знам дали ви е известно, доктор Скарпета, но Рони ме заряза.
— Не ви разбирам.
— За последен път говорих с него една седмица преди да бъде преместен от Мекленбърг в Ричмънд. Тогава той знаеше, че ще бъде екзекутиран и че аз нищо не мога да променя. Каза ми, че онова, което ще му се случи, е било предварително подготвено и че приема неизбежната си смърт. Каза ми също, че с нетърпение очаква смъртта си и че е по-добре да престана да се опитвам да му помогна. После настоя повече да не разговаряме и да не се виждаме.
— Но той не се е отказал от вашите услуги.
Грюман приближи запалена кибритена клечка до лулата си, направена от корен на изтравниче, и дръпна.
— Не, не се отказа. Просто не искаше да разговаря с мен по телефона, нито да ме вижда.
— Струва ми се, че само това е давало основание да се спре екзекуцията до вземане на компетентно решение — казах аз.
— Опитах се. Цитирах им всички светила, та чак до Господ — бог. Съдът постанови блестящото решение, че Рони не е поискал да бъде екзекутиран. Просто бил заявил, че с нетърпение очаква смъртта, и молбата ми бе отхвърлена.
— Ако през последните няколко седмици преди екзекуцията не сте контактували с Рони, как тогава сте научили за Дженифър Дейтън?