Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Зад платнената стена, където хората се стичаха да погледат артистите, подредили се от двете страни на главната улица, Алудра тъкмо посрещаше два фургона с някакви бурета и бъчви.
— Елате да ви покажа къде да спрете — каза тя на кочияша на предния фургон, върлинест мъж с щръкнала напред долна челюст. Дългите й до кръста сплетени с мъниста плитчици се люшнаха, щом се обърна да погледне за миг Мат, но тя бързо се обърна към фургон-джията. — Ама после конете ще ги заведете на коневръза, нали?
Интересно какво ли толкова беше купила? Нещо за фойерверките й несъмнено. Всяка нощ, скоро след стъмване, за да хване всички, преди да са си легнали, Алудра гърмеше нощните си цветя, по две — по три за градче като Джурадор или ако наоколо имаше няколко сел-ца. Мат имаше някои догадки защо й трябва леяр на камбана, но единствената, която изглеждаше смислена, всъщност май изобщо не беше смислена, доколкото разбираше.
Постара се да скрие кобилата на коневръзите. Е, човек трудно можеше да скрие бръснач, но един кон се набива по-малко на очи между други коне, а и моментът все още не беше подходящ. Пръта за лъка го прибра във фургона, който делеше с Егеанин и Домон — и двамата ги нямаше, — след което тръгна към избеляло червения фургон на Тюон. Този път беше спрян близо до фургона на Лука, макар Мат да съжаляваше, че не е по-близо до товарните фургони. Само Лука и жена му знаеха, че Тюон е Върховна лейди, а не слугиня, която се кани да издаде Мат и Егеанин пред нейния уж съпруг, но мнозина от хората в трупата вече се чудеха защо Мат прекарва повече време с Тюон вместо с Егеанин. Чудеха се и не одобряваха. Странен морал имаше цялата им пасмина общо взето, дори и акробатките. Да бягаш с жената на един жесток благородник беше романтично. Но виж, да се гушкаш със слугинята на дамата беше безсрамно. Ако се разбереше че фургонът на Тюон е любимото му място за посещения, между хората, които бяха с Лука от години и бяха най-ценните му артисти, щяха да плъзнат клюки.
Всъщност Мат се колебаеше дали изобщо да отиде при Тюон, след като заровете така барабаняха в главата му. Твърде често спираха в нейно присъствие и той все още не знаеше отговора на проклетия въпрос „защо“, в нито един от случаите. Първия път може би беше просто заради това, че я срещна. Само като си го помисли и настръхна. Все пак с жените човек винаги трябва да рискува. С жени като Тюон — да рискува по десет пъти на ден, без да знае какъв е залогът, преди да е станало много късно. Понякога се чудеше защо късметът не му помага повечко с жените. Жените определено бяха точно толкова непредсказуеми, колкото всяка честна игра на зарове.
Пред фургона не пазеше никой от Червените ръце — вече не им, беше до това. Той почука само веднъж, преди да отвори и да влезе. В края на краищата нали той плащаше наема за проклетия фургон, а и едва ли се излежаваха необлечени по това време на деня. Пък и вратата си имаше резе, ако не искаха никой да влиза.
Госпожа Анан беше излязла някъде, но вътре все пак беше тъпка-но. Тясната маса беше отрупана с чинии с хляб, маслини и сирене, сред тях стърчеше една от високите сребърни кани за вино на Лука. Имаше и друга, трътлеста, на червени ивици и чашки с изрисувани цветя по тях. Тюон, с порасналата й от месец къдрава черна коса, седеше на единственото столче във фургона в отсрещния край на масата. Селусия бе до нея, седнала на едното легло, а Ноал и Олвер бяха на другото — опрели лакти на масата. Днес Селусия беше с тъмносинята ебударска рокля, която така добре подчертаваше забележителния й бюст, и с вързана на главата кърпа на цветя, а Тюон беше облякла червена рокля, която сякаш цялата беше на дипли. Светлина, та той й беше купил коприната вчера! Как бе успяла да убеди шивачката на позорището да я довърши за днес? Съвсем сигурен беше, че обикновено отнема повече от ден. С щедри обещания от неговото злато, както подозираше. Е, като си купил коприна за жена, трябва да очакваш, че ще платиш и да я ушият. Тази поговорка я беше чувал като момче, когато изобщо не си беше помислял, че ще може да си позволи да купува коприна, но си беше истина, да!