Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Ние си платихме, Знаменосец — отвърна също тъй носово и провлечено меденокожият. — А после те казаха, че трябвало да платим повече, защото сме войници на Империята.
Болин отвори уста, но тя го спря, като вдигна ръка. Имаше го това излъчване. Очите й обходиха струпалите се в плътен полукръг и стиснали тояги мъже и се спряха за миг на Лука; после тя поклати глава и се извърна към Мат.
— Вие видяхте ли какво стана?
— Да — отвърна той. — Опитаха се да влязат, без да платят.
— Ясно, Мюрел — рече тя и мъжът примига. — Браво и на трима ви. Значи няма да си похарчите парите. Защото сте под възбрана да напускате лагера десет дни, а се съмнявам, че това позорище ще се задържи тук толкова дълго. И сте лишени от десетдневна заплата също така. Трябваше да разтоварвате фургони, за да не им хрумне на местните, че си въобразяваме, че сме по-добри от тях. Или плачете за обвинение, че причинявате раздори? — Тримата видимо пребледняха. Явно това беше сериозно обвинение. — Едва ли. Сега ми се махайте от очите и се хващайте за работа, преди да ви накажа цял месец вместо неделя.
— Слушам — отрязаха в хор тримата, обърнаха се и хукнаха обратно по пътя. Корави мъже, но тя явно беше още по-корава.
Тя обаче не беше приключила. Лука пристъпи напред с дълбок поклон, но каквито и благодарности да се канеше да реди, Знаменоската го спря.
— Никак не обичам да заплашват с тояги хората ми — провлече тя с ръка на дръжката на меча. — Дори и Мюрел, не и при това съотношение. Все пак показвате кураж. Някой от вас, чудесни мъже, да търси живот в слава и приключения? Елате при мен и ще ви приема. Ти там, с онова яркочервено палто. Приличаш ми на роден пиконосец. Обзалагам се, че на бърза ръка ще те направя истински герой. — Сбралите се мъже заклатиха глави; някои, разбрали, че бедата се е разминала, почнаха да се измъкват. Петра беше един от тях. Лука изглеждаше като ударен с брадва по главата. Повечето останали бяха не по-малко слисани от предложението. Играенето пред публика носеше повече пари от войниклъка, а и човек избягваше риска да го мушкат с мечове. — Е, докато стоите тук, мога и да ви убедя. Едва ли ще забогатеете, но плащането обикновено е редовно, а и винаги има възможност за плячка, ако се разреши. Случва се понякога. Храната е различна, но обикновено е топла и обикновено има достатъчно да си напълниш корема. Дните са дълги, но това самоозначава, че си толкова уморен, че ще се наспиш добре през нощта. Когато нямаш работа нощем, разбира се. Някой все пак да се интересува?
Лука се съвзе.
— Благодаря, капитане, но не — отвърна той, все едно че го душаха за шията. Някои глупаци си мислеха, че войниците се ласкаят, като се обърнеш към тях с по-висок ранг. Някои глупави войници наистина се ласкаеха. — Извинете ме, ако обичате. Чака ни представление. И хора, които няма да са доволни, ако ги накарат да чакат повече, за да го видят. — С последен боязлив поглед към жената, сякаш се боеше, че ще го спипа за яката и ще го помъкне със себе си, той се развика на мъжете отзад: — Всички по естрадите. Какво ми се мотаете тука? Всичко е наред, оправих се. Марш по естрадите, преди хората да са почнали да си искат парите обратно. — За него това щеше да е погром. Пред избора дали да връща пари, или да стане бой, на Лука щеше да му е трудно да реши кое е по-лошото.
След като хората се пръснаха и Лука бързо заситни назад, като мяташе погледи през рамо, жената се обърна към Мат, единствения останал на място, освен двамата коняри.
— А ти? Както те гледам, офицер може да излезе от тебе, да ми даваш заповеди. — Изглеждаше развеселена от хрумването си.
Мат много добре я разбираше какво прави. Хората на опашката бяха видели как накара трима сеанчански войници да побягнат и кой можеше да каже за какво побягнаха, но сега бяха видели как сама разпръсна много по-голяма тълпа. Можеше да й намери място в Бандата като Знаменосец на един дъх.
— От мен би се получил ужасен войник, Знаменосец — отвърна той и пипна с два пръста шапката си, а тя се засмя.
Болин каза кротко на поредния посетител:
— Чу какво казах. Сребърен петак за теб и още един за стопанката ти. — В каната издрънчаха монети. — Благодаря.
Нещата се връщаха в нормалното си русло. А заровете продължаваха да трополят в главата му.
Мат си запробива път през позорището, покрай акробати, премятащи се по дървените платформи, и ловки жонгльори, покрай кучетата на Кларине, които тичаха върху големи дървени топки, и леопарди-те на Миора, изправени на задните си крака зад решетка, която не му се струваше достатъчно здрава, че да ги задържи, и реши да провери за Айез Седай. Леопардите го подсетиха. Простите войници можеше да работят целия ден, но беше готов да се обзаложи, че поне трима-четирима офицери скоро ще се отбият насам. Колкото и да беше странно, вярваше, че Тюон и Егеанин ще проявят достатъчно благоразумие да не се показват навън, докато наоколо има други сеанчанци, но благоразумието като че ли беше в оскъдица при Айез Седай. Дори Теслин и Едесина, които бяха живели известно време като дамане, рискуваха много глупаво. Джолайн, която не го беше преживяла, изглежда, си мислеше, че е неуязвима.