Нож от блянове

Големият фургон на Лука, лъснал в червено и синьо и отрупан със златни звезди и комети, да не говорим за лунните фази в сребро, стоеше насред позорището, колкото се може по-далече от вонящите клетки с животните и коневръзите. Беше обкръжен от по-малки фургони, малки къщи на колела, повечето без прозорци и повечето боядисани само в един цвят, без допълнителните украси на тоя на Лука, и с прави шатри с големината на малки къщи в синьо, зелено или червено, понякога — шарени. Слънцето се беше спряло почти на ръста му над хоризонта сред небе, в което бавно се нижеха бели облаци, хлапета тичаха насам-натам, заиграли се с обръчи и топки, докато хората от позорището загряваха за сутрешното представление: мъже и жени се въртяха и протягаха, повечето с бляскави, разноцветни пайети по палтата и роклите. Четири акробатки в прозрачни клинове, вързани на глезените, и толкова тънки блузи, че не оставяха много на въображението, го накараха да потръпне. Бяха се изправили на главите си върху проснати на земята одеяла до червената си шатра, а други така се бяха завързали на възли, че като че ли никога нямаше да могат да се развържат. Гърбовете им сигурно бяха от пружини! Петра Силния стоеше гол до кръста до зеления фургон, който делеше с жена си, и загряваше, като вдигаше тежести с всяка ръка — Мат не беше сигурен дали ще може да вдигне една и с двете. Ръцете на тоя човек бяха дебели колкото краката на Мат и той изобщо не се потеше. Кученцата на Кларине стояха в редица пред стъпалата на фургона, махаха опашки и чакаха с нетърпение дресьорката си. За разлика от мечките на Лателе, според Мат те играеха така, че да я накарат да се усмихне.

Винаги се изкушаваше просто да седне някъде, щом заровете затропат в главата му, някъде, където поне на пръв поглед не можеше да се случи нищо особено, и да чака заровете да спрат. И макар че щеше да му е приятно да погледа акробатките, реши да измине половината миля до Дурадор по широкия, отъпкан черен път. Трябваше да купи нещо.

По пътя идваха хора да се наредят на дългата опашка, чакаща зад дебелото въже, изпънато покрай високата платнена стена на позорището. Само малцина имаха по малко везмо по дрехите. Имаше и няколко каруци, запрегнати с по един кон или вол. Хора се мяркаха и сред горичката от вятърни мелници, които помпеха солните кладенци на ниските хълмове зад града. Търговски керван с покрити със зебло фургони, двайсетина, с шестконни впрягове, изтрополи от градските порти, когато Мат се приближи. Търговката — със светлозелено наметало — седеше до коларя на първия фургон. Ято врани изграчи над главата му и звукът го смрази, но никой не чезнеше пред очите му и доколкото можеше да види, всички минувачи хвърляха дълги сенки. Днес по пътя не крачеха мъртъвци, макар да беше убеден, че точно това бе видял предния ден.

Крачещите мъртъвци определено не можеше да означават нищо добро. Най-вероятно имаха нещо общо с Тармон Гай-дон и с Ранд. В мозъка му се завихриха цветове и за много кратък миг Мат видя в главата си Ранд и Мин — стояха до едно широко легло и се целуваха. Залитна и за малко да се спъне в собствените си ботуши. Никакви дрехи не носеха! Трябваше да внимава с мислите си за Ранд… Цветовете се завихриха и той отново залитна. Имаше и по-лоши неща за гледане от целуването. Много трябваше да внимава с мисленето. Светлина!