Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Селусия плъзна пред него очукана глинена паница и гледжосана в синьо чиния, с комат ронлив хляб, шест вида мариновани маслини и три вида сирене. Това малко му повдигна духа. Беше се надявал, ала не го очакваше. Почне ли една жена да те храни, трудно й е да те спре пак да си пъхнеш краката под масата й.
— Работата е — продължи Ноал, — че в ония айадски села можеш да видиш жена на всякаква възраст, но не и мъже над двайсет, ако и толкова. Нито един. — Очите на Олвер се ококориха още повече. Момчето буквално попиваше приказките на Ноал за далечните страни, които бе видял, дори за земи отвъд Айилската пустош, поглъщаше ги целите без масло.
— Да не си роднина на Джайн Чарин, Ноал? — Мат сдъвка една маслина и дискретно изплю костилката в шепата си. Вкусът й беше като на развалена. Както и на следващата. Но беше гладен, затова ги излапа и добави набързо към тях парче ронливо козе сирене, като се стараеше да не обръща внимание на намръщените погледи, които му хвърляше Тюон.
Лицето на стареца се вкамени. Мат сдъвка цял залък и го глътна, преди Ноал да му отвърне.
— Братовчед — отрони той с неохота. — Беше ми братовчед.
— Роднина си на Джайн Бродяжника? — възкликна Олвер. Любимата му книга беше „Пътешествията на Джайн Бродяжника“, седеше и я четеше на светлината на лампата дълго след като Джюйлин и Тера му бяха казали да си ляга. Казваше, че смята да види всичко, което е видял Джайн, като пораснел. Всичко, че и повече.
— Кой е този човек с две имена? — попита Тюон. — Само за велики хора се говори така, а ти говориш за него все едно, че всеки трябва да го знае.
— Беше глупак — отвърна Ноал, преди Мат да е успял да си отвори Устата, макар че Олвер си я отвори и остана зяпнал. Старецът продължи: — Тръгна да скитосва по света и остави една добра обична жена да Умре от треска, без да е до нея да й държи ръката, докато умира. Остави се да стане инструмент на… — Изведнъж лицето му посърна. Гледаше през Мат и се търкаше по челото, сякаш се мъчеше да си спомни нещо.
— Джайн Бродяжника е бил велик мъж — заяви сърдито Олвер. Ръцете му се бяха свили в юмручета, сякаш бе готов да се бие за своя герой. — Бил се е с тролоци и мърдраали и е преживял повече приключения от всеки друг на този свят! Даже от Мат! Пленил е Коуин Джемалан, след като Джемалан предал Малкиер на Сянката!
Ноал се сепна, овладя се и потупа Олвер по рамото.
— Така е, момче. Това поне му го признавам. Но какво струват приключенията, ако оставиш жена си да умре сама? — Толкова тъжно го каза, сякаш сам се канеше да умре на място.
Олвер не отвърна нищо и лицето му помръкна. Ако Ноал бе накарал момчето да зареже любимата си книга, Мат май трябваше да си поприказва с него. Четенето беше нещо важно — той самият четеше; понякога де — и Мат се грижеше Олвер да има книжки, които да му доставят удоволствие.
Тюон стана, наведе се над масата и сложи ръка на рамото на Ноал. Строгата физиономия беше изчезнала от лицето й, сменена от нежност. Кръстчето й беше стегнато с широк тъмножълт кожен колан, подчертаващ гъвкавите й извивки. Още негови пари похарчени. Какво пък, намирането на пари беше лесна работа, а ако не ги харчеше тя, сигурно щеше да ги потроши по някоя друга.
— Добро сърце имате, господин Чарин. — Всички наречаше с проклетите им имена освен него, Мат Каутон!
— Така ли, милейди? — отвърна Ноал с тон, сякаш наистина искаше да получи отговор. — Понякога си мисля…
Каквото и да си мислеше понякога, нямаше да го научат сега. Вратата рязко се отвори и Джюйлин пъхна глава във фургона. Конич-ната червена шапка на тайренския ловец на крадци както винаги беше килната под странен ъгъл, но смуглото му лице беше угрижено.
— По пътя идват сеанчански войници. Аз отивам при Тера. Ще припадне от уплах, ако го чуе от някой друг.
И също толкова бързо изчезна, а отворената врата остана да се люшка след него.
Глава 7
Студен медалъон
Сеанчански войници! Кръв и кървава пепел! Само това му трябваше на Мат с тропащите в главата му зарове. — Ноал, намери Егеанин и я предупреди. Олвер, ти предупреждаваш Айез Седай и Бетамин и Сета. — Тези петте щяха да са заедно или поне близо едни до други. Бившите сул-дам следваха Сестрите като сянка при всяко излизане от общия им фургон. Светлина, дано поне никоя от тях да не беше отишла отново в града. Това със сигурност щеше да вкара невестулката в курника! — Аз ще ида да се опитам да разбера дали сме в беда.
— Тя няма да отвърне на това име — измърмори Ноал, докато се измъкваше иззад масата. Движеше се чевръсто като за човек, на който като че ли половината кокали са потрошени от бой. — Знаеш, че няма.