Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Когато собственичката, крехка жена с яркопери птици, извезани под деколтето, излезе и започна да хвали качествата на оръжията си, той й рече:
— Колко искате за тоя черен прът, госпожо?
Жената примигна, изненадана, че мъж в коприна и дантела ще иска боен прът — колкото и крехка да беше, адски добре знаеше, че проклетото нещо е боен прът! — и назова цена, която той плати, без да се пазари. Което я накара отново да примигне и да се намръщи — съжаляваше, че не е поискала повече. Е, той щеше да плати и повече за дърво за лък от Две реки. Метна пръта на рамо и продължи по пътя си, като изгълта останалото от месеника и отри ръката си в палтото. Не беше дошъл за закуска или за прът за лък повече, отколкото за комар. Интересуваха го конюшните.
Конюшните за подмяна на коне винаги имаха по някое и друго животно за продан, а ако цената се окажеше добра, обикновено бяха склонни да продадат и някое, което не е за продан. Поне ако сеанчан-ците вече не им ги бяха забърсали. За щастие, сеанчанското присъствие сега-засега подминаваше Джурадор. Мат тръгна от конюшня на конюшня да оглежда червени и сиви, петнисти и дорести, пъстри и червеникавокафяви, бели и черни, само кобили и скопени коне. Жребец нямаше да му свърши работа. Но и тези, които оглеждаше, също. Докато не влезе в една тясна конюшня, тикната между голям каменен хан с името „Дванайсетте солни кладенци“ и работилница за тъкане на черги.
Човек можеше да си помисли, че тракането на становете ще плаши конете, но всички стояха кротко, явно свикнали с шума. Яслите продължаваха навътре повече, отколкото беше очаквал, но фенерите, окачени на коловете, хвърляха достатъчно светлина. Въздухът, напра-шен от плевника горе, миришеше на сено, ечемик и конска тор, но не застояла тор. Трима мъже с лопати чистеха яслите. Собственикът пазеше чистота, а това означаваше по-малка опасност от болест. От някои конюшни беше излизал веднага, само като ги помирише.
Една кобила на черни и бели шарки беше вързана пред яслата — конярят нариваше вътре слама. Стоеше напрегната, с изпънати напред уши, което показваше бдителност. Беше висока, с дълъг корем, което говореше за издръжливост, с дълги съразмерни крака и равен гръб. Нещо повече, беше порода, за която Мат само бе чувал — бръснач от Арад Доман. Никоя друга порода не можеше да има тази отличителна оцветка. В козината й черното се срещаше с бялото на прави черти, все едно че беше срязано с бръснач, оттам идваше и името. Присъствието й тук бе толкова загадъчно, колкото и на черния тис. Беше чувал, че никой доманец не би продал бръснач на чуждоземец. Очите му се плъзнаха покрай нея, без да се задържат, и огледаха другите животни в яслите. Дали не спряха да тропат заровете в черепа му? Не, беше само въображението му. Беше сигурен, че подскачат също толкова бясно, като във фургона на Лука.
До него се спря набит мъж, само с кичур останала му сива коса, и сведе глава над стиснатите си ръце.
— Тоук Феарним, милорд — представи се и изгледа подозрително пръта за лък на рамото на Мат. Мъже с копринени палта и със златни пръстени рядко носеха такива неща. — С какво мога да ви услужа? Милорд желае да си наеме кон? Или да купи?
Елекът, който носеше над бялата някога риза, беше покрит по раменете с везмо на малки ярки цветчета, но Мат така и не погледна цветчетата. Погледна двата криви ножа на колана му и двата дълги бели белега на сбръчканото лице. Стари белези. Нямаше следи от последните си боеве.
— Да купя, господин Феарним, стига да имате нещо за продан. Стига да намеря нещо що-годе прилично. Толкова кранти ми предлагаха дотук, все уж шестгодишни, а то все по осемнайсет, че ще размахам вече сопата. — Надигна дългия прът с широка усмивка. Баща му твърдеше, че пазарлъкът върви по-добре, когато накараш другия да се ухили.
— Три имам за продан, и нито един не е кранта — отвърна с нов поклон Феарним без намек за усмивка. И махна с ръка. — Едната е ей тази, пред яслата. Петгодишна и първокласна порода, милорд. На безценица я давам — за десет корони. В злато — добави невъзмутимо.
Мат зяпна.
— За тая шарената? Знам, че сеанчанците вдигнаха цените, но това е нелепо!
— О, тя не е точно шарена, милорд. Бръснач е това. Доманските благородници яздят бръсначи.
Кръв и кървава пепел! Почваше пазарлъкът.
— Хм, не знам — измърмори Мат и запъна пръта в каменния под и се опря на него. Бедрото напоследък рядко го притесняваше, освен когато повървеше повече, но тая заран беше вървял доста и сега го пробождаше. Е, пазарлък или не, трябваше да довърши играта. Търговията с коне си имаше правила. Нарушиш ли ги, все едно да си отвориш кесията да ти я опразнят. — Не бях чувал кон да се нарича „бръснач“. Какво друго имате? Без жребци обаче.