Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— … само жените са ги виждали извън селата — тъкмо казваше съсухреният белокос Ноал, но млъкна, щом Мат нахлу във фургона и тръшна вратата. Опърпаната дантела по китките на Ноал беше виждала и по-добри времена, както и добре скроеното му палто от фина сива вълна, но все пак беше чист и спретнат, което изглеждаше странно, като се имаха предвид кривите му пръсти и обруленото лице. Те по-скоро отиваха на застаряващ кръчмарски побойник, отдавна прехвърлил цветущата си възраст. Олвер, в хубавото синьо палтенце, което лично Мат му беше скроил, се ухили широко като огиер. Светлина, добро момче беше Олвер, но така и нямаше да стане красавец с тия големи уши и с тази широка уста. Поведението му с жените се нужда еше от голямо подобрение, ако изобщо извадеше някакъв късмет в това. Мат се стараеше да прекарва повече време с Олвер, за да го избави от влиянието на неговите „чичовци“ — Ванин, Харнан и другите Червени — и на момчето това като че ли му допадаше. Е, не толкова, колкото му допадаше да играе на „Змии и лисици“ с Тюон и да зяпа в деколтето на Селусия. Нищо лошо, че ония го учеха да стреля с лък, да върти меча и други такива, но ако Мат разбереше кой го учи да гледа похотливо…
— Маниерите, Играчко — провлече Тюон с глас като мед, плъзнал се от чинийка. Гъст мед. С него, освен когато играеха на камъчета, физиономията й обикновено беше сериозна като на съдия, произнасящ смъртна присъда, а и тонът не отстъпваше на физиономията. — Първо чукаш, после чакаш разрешение да влезеш. Освен ако не си собственост или слуга. Тогава не чукаш. И освен това имаш мазни петна по палтото. Не бива да се цапаш толкова.
Усмивката на Олвер повяхна, като чу как смъмриха Мат. Ноал прокара кривите си пръсти през косата си и въздъхна, а после се вторачи в зелената чиния пред себе си, все едно че се надяваше да намери между маслините някой смарагд.
Мрачен тон или не, Мат с удоволствие погледна дребната мургава девойка, която щеше да му стане жена. Която вече наполовина му беше жена. Светлина, само три фрази трябваше да каже и работата беше свършена! Да го изгори дано, ама си беше красива. Отначало я беше взел за дете, но то бе заради ръста й, а и лицето й беше скрито зад онова прозрачно було. Без булото си беше ясно, че личицето е на жена. Големите й очи бяха като два тъмни вира, в които човек може да плува цял живот. Редките й усмивки можеше да са загадъчни или пакостливи и той много ги ценеше. И обичаше да я кара да се засмее. Поне когато не се смееше на него. Вярно, беше малко по-слабичка отколкото бе предпочитал винаги, но ако можеше само да я прегърне веднъж през кръстчето, без Селусия да е тук, вярваше, че ще е точно както трябва. А и можеше да я убеди да му даде няколко целувки с тези пълни устнички. Светлина, понякога го сънуваше това! Нищо че го мъмреше, все едно че вече са женени. Е, почти нищо де. Да го изгори дано, ако можеше да разбере какво толкова им е лошото на някакви си мазни петна. Лопин и Нерим, двамата слуги, които му бяха трупнали, щяха да се избият кой първи да се докопа до палтото му, за да го почисти. Толкова малко работа имаха, че като нищо щяха да го направят, ако лично не им кажеше кой получава задачата. Това обаче не й го каза. Жените най-много обичат да започнеш да се обясняваш, а почнеш ли, значи са спечелили.
— Ще се постарая да го запомня, Миличко — отвърна Мат с най-сладката си усмивка, намести се се до Селусия и сложи шапката си от другата страна. Одеялото между двамата изшумоли. Краката им бяха на цяла стъпка един от друг, но човек можеше да си помисли, че се е отъркал в бедрото й. Очите й бяха сини, но свирепият поглед, който му отправи, беше толкова нажежен, че можеше да му опърли палтото. — Надявам се, че в тази чаша пред Олвер има повече вода, отколкото вино, нали?
— Козе мляко е — отвърна възмутено момчето. Аха. Е, може би Олвер все още беше твърде малък даже за добре разредено вино.
Тюон се изправи много рязко, макар да си остана все пак по-ниска от Селусия, която бездруго си беше ниска.
— Как ме нарече?!
— Миличко. Ти си имаш за мен галено име и реших, че и аз трябва да имам галено именце за тебе, Миличко. — Стори му се, че очите на Селусия направо ще изскочат.
— Разбирам — промърмори Тюон и нацупи замислено уста. Пръстите на дясната й ръка зашаваха уж небрежно и Селусия моментално се хлъзна от леглото и отиде до един от долапите. Но продължи да мята гневни погледи към него над главата на Тюон. — Добре — отрони след малко Тюон. — Интересно ще е да видим кой ще спечели тази игра. Играчко.
Усмивката на Мат увяхна. Игра? Той само се опитваше малко да уравновеси нещата, но тя гледаше на това като на игра. А това означаваше, че може да загуби. Най-вероятно, след като представа си нямаше каква точно е играта. Защо жените винаги правеха нещата толкова… сложни?