Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Аз ще мисля, а ти ще говориш — каза Хуго.
— Заклевам се пред всички съзаклятници, че от цялото си сърце приемам идеята, която ще бъде свята за мен, и че ще бъда завинаги верен на нихилистите. Всичко, което ми заповядат братята ми, ще изпълнявам и ако трябва, ще убия и майка си.
Не ще пощадя и баща си, не ще мамя и изневерявам на приятелите си, жената, която обичам, ще напусна веднага, ако това се иска от мен.
Ще живея само за общото дело, от всяка друга любов ще се откажа.
Ако не спазя тази клетва, то нека ме погубят, нека с нож пронижат гърдите ми.
Заклевам се с чиста съвест и от тази минута принадлежа на нихилистите и на тяхната свята цел.
Като произнесе последната дума от клетвата, всички членове се изправиха, а Бакунин прегърна приятеля си. Той го целуна по устата, същото сториха и останалите.
Хуго беше вече нихилист. По даден от Бакунин знак всички заеха местата си.
— Приятели — каза Бакунин, — ще ви дам сведения за работата ни от последното събрание до днес.
Известно ви е, че нашата цел е да отваряме очите на мужиците за тяхното положение. За постигането й ние избрахме 10 души, които преоблечени ходеха из селата и руските провинции, за да разправят на хората как би трябвало да бъде.
Ще ви съобщя с радост, че от тези 10 души осем се върнаха невредими, с добри резултати, защото са били добре посрещнати навсякъде.
Робите на богаташите, които са ограбвани не само от господарите си, но и руската полиция ги прогонва от жилищата им, коленичили и целували ръцете и краката на нашите хора, когато им разправили, че работим за тяхното освобождение.
— Знаете ли, братя, как ги привлякохме? Аз ще ви разправя: Бакунин се е преобличал и е ходил навсякъде да говори за тяхната свобода.
— На Бакунин винаги се е падало най-тежкото — каза аптекарят Яники. — Разкажи ни, Бакунин, как си ги спечелил на наша страна, защото наистина е трудно да накараш пропаднали пияници да мислят за съдбата си.
— Аз им давах за пример немския селянин. Вижте — казах им, — няма немско село, немски селянин, който не се весели и не мисли свободно. Вижте техните жилища, имоти и ги сравнете с вашите, ще забележите, че има голяма разлика.
Немският селянин работи с воля и знае, че онова, което изработи, е негово. Той не дава на господарите си нищо, както правите вие, нито пък иска позволение от полицията, за да продаде урожая си.
Така е у немците, а нали виждате как е у вас.
Вие, клети мъченици, знаете добре, че не можете да се наслаждавате на труда си, а това правят само благородниците и стражарите. Те вземат всичко, що имате, и вие съвсем оголявате. И ви карат да скитате по света. Вие не жените дъщерите си като момичета, тъй като господарите им отнемат девствеността. Децата ви не се учат на друго, освен да пиянствуват.
Ракията ви опива и ви прави глупави и така понасяте безропотно всички срамотии и безчестия.
Вие нямате право да се оплаквате, а те ви бият. Едничкото ваше право е в гроба, когато умрете.
Сега, руски селяни, помислете дали и вие сте хора като немските братя. Защо живеете като животни и като такива умирате, а те още приживе се радват на живота?
Вие трябва да скъсате тези окови, защото само свободният човек е щастлив и силен.
Бакунин млъкна за малко, като наблюдаваше впечатлението, което казаното от него бе направило. Той прибави:
— След такава реч мужиците така се разбунтуваха, че едва можах да ги спра да не убият мъчителите си.
Като каза това, Бакунин доста се развълнува. Из очите му изскачаха искри, а гърдите му бурно се повдигаха. После… той се обърна към съдебния следовател, който бе направил забележката за Хуго, и каза:
— Събранието очаква да чуе отговор. Тайните предупреждения, изпратени от нас на царя, оказали ли са нужното въздействие? Той вече е получил тези предупреждения — продължи Бакунин. — Първия път листчето му е било подхвърлено в каляската, а втория път го намерил под възглавницата си. Призовахме го да премахне деспотизма, за да покаже на нещастния си народ, че наистина милее за него. Досега не е сторил нищо и ми се струва, че нашите предупреждения не са му направили достатъчно впечатление.
— Тогава трябва да му покажем, че наистина можем да сторим това и че с един замах можем да го погубим.
— Аз съм за това да произнесем тутакси смъртната му присъда. Той отдавна щеше да се прости с този свят, ако Бакунин не протакаше.
— И днес не съм на мнение, че трябва да го убием веднага — рече Бакунин. — Император Александър не е жесток, пък и трябва да почакаме, за да се увери в лъжите и преструвките на своите приближени, докато сам се убеди, че на Русия е нужна свобода. Че Александър мисли добро за народа си, в това съм уверен, понеже зная всичко, що говори и върши. Тези неща са ми казани от един негов приближен.