Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Ала дори невероятната пъргавост няма да й помогне, зарече се Елбраян. Не и този път.
Той също пристъпи напред, стиснал тоягата пред себе си. Обикновено преди всеки двубой противниците отново уточняваха правилата, ала при тези двамата подобна церемония беше безсмислена. След всички тези години Тунтун и Елбраян се разбираха и без думи — между тях правила просто не съществуваха.
Елбраян приклекна и Тунтун начаса се хвърли в атака, с насочен напред дървен меч. Младият мъж свали едната си ръка от тоягата и завъртя оръжието нагоре, после светкавично замахна надолу. Успя да спре удара на Тунтун, но второто му движение, онова, което целеше да отбие меча й високо във въздуха, беше твърде бавно, за да подейства срещу противник като нея.
Елбраян отново улови тоягата с две ръце, готов за следващата атака.
После изведнъж смени тактиката. Според логиката, заради тежката тояга и по-тромавите си движения, в началото той би трябвало да играе с черните фигури и да остави първите атаки за Тунтун. Всяка грешка в нападение би го оставила опасно уязвим за мълниеносно стрелкащите се оръжия на противницата му.
Ала обратно на нея, той се хвърли напред. Тоягата му се стрелна нагоре, после надолу, но вместо отново да я улови с две ръце в края на маневрата, той повтори първата част от движението, като този път го спря по средата — долният край на тоягата застопори, пъхайки го под мишницата си, а горният сведе и насочи напред, сякаш бе копие.
Тунтун, очакваща нещо подобно от мъжа, който не можеше да я понася, не беше изненадана и отстъпи назад, още щом разбра какво става, после се шмугна под спускащата се тояга, вдигнала кръстосани оръжия над главата си. Надяваше се да съумее да нанесе удар, докато държи тоягата на Елбраян на безопасно разстояние над себе си, ала се оказа, че той още не е приключил с учудващо умелата си маневра.
Тунтун все така държеше сабята и кортика над себе си, когато младежът отдръпна тоягата си и замахна. Както можеше да се очаква, противничката му приклекна, той обаче си беше наумил нещо съвсем различно: вдигна оръжие над главата си и докато го спускаше надолу, описа пълен кръг с него. После рязко спря движението му и, стиснал го с две ръце, пристъпи напред. Тоягата отново се завъртя, след което се стрелна по диагонал, право към приклекналата Тунтун.
Тя изпищя и протегна меча си настрани така, че острието му почти докосваше земята. Тоягата, поела цялата забележителна сила на Елбраян, се удари в него с неудържима мощ и Тунтун политна назад, трескаво пляскайки с криле, за да убие поне донякъде зашеметяващото сътресение.
Младият мъж се усмихна с мрачно задоволство и се хвърли напред, а оръжието му не спираше нито за миг — за нищо на света не биваше да позволява на противничката да се съвземе.
Успехът му обаче се дължеше до голяма степен и на изненадата и много скоро опитната Тунтун, която междувременно бе започнала да го възприема далеч по-сериозно, си възвърна равновесието и започна да отвръща на ударите му.
Двубоят се проточи, а все така никой да успяваше да вземе надмощие. Понякога оръжията им се блъскаха едно в друго толкова мълниеносно, че Елбраян се уплаши да не се запалят от триенето. Всеки от тях нанасяше, но и понасяше, немалко сравнително слаби удари, но до по-сериозен превес на някой от двамата така и не се стигна.
Постепенно в движенията (особено тези на Елбраян) започна да се промъква умора, появиха се и първите грешки. Един-единствен истински удар, помисли си младият мъж, и Тунтун ще рухне.
Тоягата му за кой ли път се стрелна напред, но оръжията на Тунтун се стовариха върху нея поне шест пъти, много преди той да беше довършил атаката си. Един-единствен удар, ето какво му трябваше, но дори той започваше да му се струва непостижим!
Убеди се в това миг по-късно, когато мечът на Тунтун отби тоягата му встрани. Без да губи нито секунда, елфическата девойка се възползва от пролуката в защитата му и удари пръстите на другата му ръка с кортика си.
Трябваше му нещо ново, нещо, което Тунтун не бе виждала от него и което нямаше как да очаква. Нещо дръзко, дори отчаяно, като хода, с който Таларейш го беше надвил. Тунтун започваше да става все по-самоуверена, започваше да вярва, че знае точно докъде се простират силите на противника й.
Готова беше да получи добър урок.
Серия от светкавични удари и няколко бързи крачки дадоха на Елбраян възможност да заеме позицията, която му трябваше. Предугаждайки следващата атака на Тунтун, той се наклони назад и с лекота избегна малкия й меч.
После се хвърли напред, размахал тоягата си толкова високо, че противничката му нямаше как да я отбие и трябваше да приклекне, за да се предпази.