Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Робинтън припряно си проправи път към своя домакин, преди новодошлите да са задръстили пътя към Големия Двор.

В поздрава на Лорд Ларад се усещаше пресилена приповдигнатост, която издаваше дълбока вътрешна тревога. Чистите му сини очи неспокойно оглеждаха Двора. Лордът на Телгар беше красив мъж, въпреки че малко си приличаше с единствената си кръвна сестра Килара. Очевидно Килара беше тази, която бе наследила алчността на техния баща. Толкова по-добре!

— Добре дошъл, Майсторе! Всички очакваме да приповдигнете настроението ни с вашите песни — каза Лорд Ларад и удостои Менестрела с дълбок поклон.

— Ще свирим в тон с времето и случая, Лорд Ларад — отговори Робинтън, като се усмихна широко на своята прямота. И двамата дочуха лека музика, когато младите менестрели започнаха да се движат сред гостите.

Шумът от големи крила привлече погледите им нагоре. Драконите преминаха през слънцето и за кратко засенчиха Двора. За миг всички разговори замряха, а после се подновиха по-оживени от преди.

Робинтън продължи нататък и поздрави първата дама на Лорд Ларад — неговата истинска любов. Лордът нямаше други любовници освен нея. Поне един от Лордовете бе моногамен.

— Лорд Асгенар, моите поздравления! Лейди Фамира, желая Ви всичкото щастие на света!

Момичето чаровно порозовя и свенливо погледна Лорд Асгенар. Очите й бяха сини като на природения й брат. Бе сложила ръката си върху ръката на Асгенар, понеже отдавна се познаваха. Ларад и Асгенар са били храненици в Холда на Лорд Корман от Керуун, въпреки че Ларад пръв бе получил титлата Лорд. Нямаше да има проблеми с тази сватба, макар че оставаше само да се получи потвърждение от Конклава на Лордовете, тъй като потомството от този брак един ден щеше да може да владее или Телгар или Лемос. Един Лорд създаваше многобройно потомство. Имаше много синове с надеждата, че един от неговия Род ще се окаже достатъчно добре подготвен, за да бъде одобрен от Конклава, когато изникне въпросът за Наследствеността. Не че този древен обичай беше толкова съвестно съблюдаван, както е било преди. Един мъдър Лорд приема храненици от рода на друг Лорд, за да спечели подкрепа от страна на Конклава, както и за да осигури по-добри грижи за собственото си потомство, също дадено да се отглежда в други Холдове.

Робинтън бързо отиде при гостите. За да чуе каквото може, да влезе в разговор с някоя занимателна история, да завърши друга с остроумна фраза. Почерпи се с цяла шепа месни пурички от дългите маси, наредени до кухненския вход. Сипа си чаша ябълково вино. Нямаше да седнат около масата поне до залез-слънце. Първо Лордовете и по-старшите от малките Холдове щяха да се съберат на Конклав. (Той се надяваше, че Чад е изнамерил начин да „посетят“ това събрание, защото имаше чувството, че дискусията няма да се ограничи само на темата за Родовете от Телгар и Лемос.)