Сделката на капитан Ворпатрил

Ако питаха Иван, Риш си беше достатъчно екзотична и без това. Тя обаче каза:

— Добре.

Иван се измъчваше от неясна по своята форма тревога. Риш не му беше съпруга, нито той се явяваше неин баща. Кого щяха да обвинят обаче, ако нещо се обърка? О, да. От друга страна, соарето й с Биърли щеше да осигури на него и Тедж свободен терен за цялата вечер. Биха могли да си поръчат нещо за хапване и, и… Иван най-сетне успя да смотолеви:

— Ами… ами… ако ще водиш моята служителка в дълбоки води, поне гледай да я инструктираш по-добре, отколкото инструктира мен!

Биърли остави чашата си и вдигна вежди.

— Иване, аз казвам ли ти как да си гледаш работата в Операции?

Иван онемя, а Би се ухили, уговори се с Риш кога да я вземе, стана и си тръгна, всичко това напълно в негов стил. Явно шампанското на Иван — близо литър от него — беше успяло да отмие умората и напрежението.

Иван го изпрати до вратата, заключи я след него и се върна в хола и завари Тедж и Риш да си разделят последния портокалов сок. Изглеждаха заинтригувани.

— Е… Би би ли е? — попита Тедж. — Тоест бисексуален ли е?

— Нямам никаква представа какви са сексуалните предпочитания на Биърли — заяви твърдо Иван. — И не искам да знам.

— Какво, не го ли надуши онази първа вечер на Комар? — каза Риш. Иван горещо се надяваше, че въпросът е отправен към Тедж, а не към него. — Миризмата от последните ден-два беше наситена и говореше за активна дейност. Толкова наситена, че заличаваше всички по-раншни миризми.

— И доста объркваща — кимна Тедж. — Във всички отношения, включително и в това.

— Несъмнено, макар че аз бих я нарекла по-скоро сложна, отколкото объркваща. Но дали контактите му са били последователни, или едновременно, по работа или за удоволствие, търсени или изтърпени дори, не можах да преценя.

— Не искам да знам за това — повтори Иван, но без особен хъс. И се сети за още нещо. — Нали си даваш сметка, че Биърли несъмнено е получил указания да те наблюдава? На него това му е работата, да наблюдава. А как е най-лесно да те държи под око? Като те изведе на среща.

Риш се подсмихна и стана.

— Никъде не пише, че човек не може да смесва работата с удоволствието. — Понесе се като някакъв екзотичен син цвят във водите на поток и каза през рамо: — Хайде, Тедж. Помогни ми да се оправя с този откачен бараярски гардероб.

Тедж се забави, колкото да прошепне успокоително на Иван:

— Тя обича да е пред публика. Със сигурност ще си прекара добре. — После хукна след Риш. Кискаше се като щастливо чайниче на горещ котлон.

И тогава една още по-ужасна мисъл се пръкна в главата на Иван. Ами ако Биърли искаше да използва Риш не като димна завеса, а като стръв? Какъв по-ефикасен метод да примами преследвачите им? На място, където ИмпСи да ги набележи и закове?

„Е — помисли си, — ако не друго, поне е ясно, че ИмпСи е взела нещата в свои ръце“.