Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Мълчах, защото бях изпълнил своя дълг, и сега учтивостта изискваше да оставя високия гост да започне. И той не закъсня.
— Дойдох да приказвам с Устад за джамикуните — каза. — Моето благоразположение сияе над него. Но чух, че бил тръгнал на път и го замествал един ефенди от Запада. Аз не те познавам и не са ми известни твоите достойнства и титли, а не бих желал да те лиша от нещо. Ето защо ми прости, задето ще изрека първом няколко въпроса. С какъв духовен сан си облечен в твоята страна?
— С никакъв — отговорих.
— Какъв военен чин притежаваш?
— Никакъв.
— Назови тогава поста си при правителството на твоя народ!
— Нямам такъв.
— Но какъв си тогава? Какво имаш?
— Аз съм си само аз и имам само себе си, повече нищо.
Намерението, с което бе задал тези въпроси, беше лесно за презиране. Трябваше да се почувствам възможно по-нищожен пред него! Преки неучтивости образованият персиец се старае да избягва. Затова той ми хвърли един много ясен съжалителен поглед, наистина, но продължи с добродушен тон:
— Ти можеше да премълчиш, че си хич нищо. Да, можеше дори да си прикачиш високи отличия, без на ум да ни дойде да го сметнем за лъжа. Но ти беше искрен и открит и това ти спечели уважението, подобаващо на всеки, който се бои да лъже. Нашите достойнства са недосегаеми. Като седнахме при теб, ние те почетохме с тях. Ала много бихме желали все пак да знаем доколко далеч се простират пълномощията, които Устад ти е дал.
— Те притежават пълна сила. Нещата стоят така, все едно самият той седи пред вас.
— Можеш ли да решаваш всичко, както ти е угодно?
— Да.
— И той ще го потвърди?
— Безусловно.
— В такъв случай ме радва, че мога да ти съобщя какъв голям, богат дар ви нося днес. Още когато бях във Ферагхан, чух да се говори за джамикуните, а в Двора на шах-ин-шаха се запознах с техния Устад. Откак се намирам в Хоремабад, непрестанно ви наблюдавам. Вие се стремите към високи цели. Искате да видите хората щастливи не едвам в Отвъдното, а още тук. И посягате към най-доброто средство за постигане на тази цел. Възвисявате народа с добри уроци и във всяко отношение, също във вярата, поддържате мир с всички хора. Ако всички племена постъпваха като вас, земята сигурно много скоро щеше да се превърне в отдавна жадуваното Осмо небе, небето на Аллах! В другите страни един такъв стремеж като вашия бива преследван. Който опита да съдейства, попада под ударите на враждата. Духовенството анатемосва всеки друговерец и не иска да знае за религиозен мир. А който стои високо, мрази просвещението на народа, защото само глупавият позволява да бъде глупаво управляван. Но при нас в Персия положението е друго. Ние знаем, че има не само едно небе, и искаме чрез училища и джамии да убедим целия народ, че човек за човека е брат. При нас следователно няма преследване, а подкрепа. Ние не мразим, ние обичаме. Смяташ ли го за правилно? Или не?
— Напълно съм съгласен — отговорих.
— Очаквах го! Това доказва, че ти си достоен да заместваш Устад. Аз казах, че не преследвам, а подкрепям. Знам какво е изтърпял той от своите противници. Те са сторили всичко, за да го унищожат. Аз обаче идвам, за да го издигна. Искам да покажа на тези врагове кой е мъжът, когото някога са отблъснали. Той трябва да получи ново работно поле, което е по-достойно за него от малката, околовръст обградена от неприятели територия на джамикуните. Искам да му поверя хиляди подчинени, които да води по своите пътища към своите цели. Нося му сила и чест, много по-големи, отколкото някога е можел да сънува. Неговата слава, неговото щастие лежи тук в моята ръка. Трябва ли да си я дръпна, без да си посегнал към нея, ефенди?
Беше протегнал към мен ръка с безкрайно дружелюбие. Пуснах му една благодарствена усмивка и отговорих:
— Защо да отблъсквам една толкова блага ръка? Но ти все още не си ми казал какъв дар носиш на Устад.
— Значи си готов да го приемеш? Е, добре, тогава ще научиш. Знаеш ли, че съм син на благочестивите таки кюрди, които вървят непоколебимо по пътеките на Аллах?
— Да.
— А знаеш ли също, че това племе притежава най-красивите планини, най-тучните пасища на нашата страна? Че тази тяхна собственост е с неизмерима цена, понеже има изключително голямо стратегическо значение?