Смъртта на императора

— Да. Присъствах, когато военните се настаниха там и побиха императорското знаме на зъберите на Манастира.

— Как се държеше населението?

— Отлично. Когато настъпи утрото, то ликуваше към имперския флаг.

— Бихте ли повторил тези думи в присъствието на императора.

— На драго сърце.

— Веднага ще ви отведа при него. Почакайте за миг! — Орбанес влезе в съседната стая привидно да се приготви за визита при императора. В тази стая обаче стоеше…Арастро.

— Е, как се държа той? — прошепна този.

— Безукорно!

— Потвърди всичко?

— Хиларио направо твърдеше, че е присъствал на пуча в Сантяго.

— Я го гледай, не очаквах да се окаже толкова покорен. Той е оръдието, което човек строшава, след като си е послужил с него.

— Искате да го жертвате?

— Какво друго? Или да пропаднем ние вместо него? Нека ви обърна внимание, че всички тия настъпления, чийто списък той притежава са измислица, с изключение на онова в Сантяго. Впрочем не е жалко за тоя тип. В Манастира той крие някакви тайни, до които тепърва предстои да се добирам. Или той ще умре, или двамата сме изгубени.

— Следователно трябва да отведа Хиларио при императора — рече адютантът.

— Или по-напред при Мирамон, а той да го въведе в работния кабинет на императора в манастира Ла Крус.

— А къде ще се срещнем пак с вас? — попита офицерът.

— Аз тозчас напускам Керетаро — отвърна дебелият. — Всички известия пращайте до моето жилище в Тула!

Арастро напусна помещението през една странична врата. Адютантът пък се върна в стаята, в която чакаше Хиларио. Физиономията на Орбанес беше на радушен доброжелател, когато се обърна към него:

— Най-напред ще отидем при генерал Мирамон. Нали знаете, че човек не може да се добере до коронованите особи, без съответната церемония.

— На ваше разположение съм.

Излязоха от стаята и тръгнаха по един коридор, където офицерът отвори някаква врата. Влязоха и се намериха в своего рода вестибюл. Сетне Орбанес почука на една от вътрешните врати и отвори на високо прозвучалото, властно «Влез!». Когато затвори след себе си грижливо вратата, застана пред прочутия генерал. Мирамон хвърли въпросителен поглед на Орбанес.

— Някакви новини?

— Трябва да ви представя един човек — доктор Хиларио от Сантяго.

— Какво желае той от мен?

— Доктор Хиларио съобщава за едно успешно въстание в Сантяго на верни на императора мексиканци.

— Странно и едва ли е за вярване. Пуснете човека да влезе! — Хиларио бе пропуснат. Генерал Мирамон го огледа остро:

— Казаха ми, че сте от Сантяго. Какво имате да съобщите за ония места?

— Там се настани императорска войскова част и развя знамето на империята.

Челото на Мирамон се сбърчи.

— Искате да кажете група безумци. Защото една такава проява си е чисто безумие, не е ли подкрепена от други подобни офанзиви.

— Та тъкмо такъв е и случаят.

— Как? И на други места ли са предприети такива ходове?

— Да. Ето списъка, генерале. Освен това съм уверен, че движението все повече ще се разпространява.