През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Не бих могъл да нарека тази услуга нещо дребно. Приеми сърдечните ми благодарности!
— Не е необходимо да ми благодариш. Друг на твое място въпреки предупреждението ми щеше да е застрелян. Как ти дойде наум да стреляш по цевта му? Просто трябваше да се наведеш.
— Манах ал Барша пак щеше да стреля и да улучи теб. Беше се прицелил.
— Значи, за да спасиш мен?
— Така си мислех. Тъй като намерихме неговия куршум, хайде да потърсим и моите. Те са били отклонени от неговата цев. Огледайте около прозореца.
И наистина, бяха се забили един до друг в меката кирпичена тухла. Оско ги изрови.
— Ще взема и онзи отгоре — каза той. — Ще си запазя тези три куршума за спомен от този час. А сега продължавай, Халеф! Той заразказва:
— Останалото знаеш почти толкова добре, колкото и аз. Настигнах Манах ал Барша и го хванах отзад. Той силно се дръпна встрани и отново се откъсна. Аз паднах. Този път Манах постъпи по-умно отпреди. Хвърли се върху мен и ме хвана за гърлото. Тъкмо извадих ножа си, за да го забия между ребрата му, когато се намеси и още един. Не знам кой беше. Но утре ще го позная, защото го драснах с ножа си през лицето, така че трябваше да ме пусне. Затова пък той опря дулото на пистолета си в главата ми. Изглежда, кръвта го заслепяваше, защото извика: «Дръж го здраво, Манах!» Този наистина го направи. Лежах с глава, обърната настрани. Дулото на пистолета му беше опряно в слепоочието ми. Отметнах глава и той натисна спусъка. Почувствах се така, сякаш някой ме перна с нажежена тел по челото. Събрах всички сили, за да се освободя. Бях изпуснал ножа. Двамата ме държаха здраво, за врата и за ръцете. Тогава изведнъж успях да поема въздух. Единият просъска някакво проклятие, защото беше хванат от някого отзад.
— От мен — обясни Оско. — Сграбчих го за гърлото, но бях прибързал, защото не го бях хванал както трябва. Той се отскубна и избяга.
— Да, междувременно беше избягал и Манах ал Барша — добави Халеф. — Бях останал без въздух и докато си поема дъх, Манах си отиде, без да се сбогува.
Особено и неописуемо е чувството изведнъж да се намериш пред лицето на смъртта и също толкова бързо да се видиш освободен. За щастие милиони хора нямат представа от това чувство.
Раната на Халеф беше лесна за превързване и вероятно щеше да остави лек белег.
— Още един знак за храброст, скъпи Халеф! — казах му аз. — Какво ли ще каже Ханех, перлата на своя род, като види тези паметници на смелостта ти?
— Ханех ще си помисли, че съм го направил заради своя сихди, когото и тя обича. О, какви неща ще мога да разказвам само за нас! Много са малко онези сред бени араб, които са правили пътешествия като нашите! А после, когато… слушай!
Отдалеч се чу звук, някакво звънтене, като острото бръмчене на комар. То все повече се усилваше и скоро разпознахме бойният марш на храбрата войска, която вече се връщаше.
— Идват! — каза Илия и едва сега стана от мястото си. — Ще доведат пленниците.
— Които междувременно бяха в селото, за да стрелят по мен, докато храбрите жители са на разходка — отвърнах аз.
— Ефенди, но тук беше само един! Останалите трима сигурно са заловени.
— Плащам по хиляда пиастъра за всеки!
— Но ние още не знаем дали хората ми са успели. Аз като полковник от полицията трябва да ги посрещна.
Всъщност той излезе, за да предупреди полицая да направи признание. Нареди да отворят вратите, за да можем да гледаме пристигането на победоносната войска.
Пръв се появи мюширът, размахвайки тоягата със сърпа като ръководител на музикално шествие. Следваше го музикантската орда, свиреща с всички сили, но не по ноти и не в такт, а всеки по свой вкус. След тях крачеха героите, всеки от които с такава стойка, сякаш бяха извършили подвизите на Роланд[35] и Баяр[36]. Четирима от тях носеха направени от клони и кора от широколистни дървета носилки, върху които лежаха двамата мъртъвци: месарят Чурак и някогашният тъмничар.
Спряха в предната гостна. Музиката изсвири туш, след което настъпи дълбока тишина. Отвън напираше миризмата на печено овнешко. Фелдмаршалът отвори широко ноздри, с наслаждение вдъхна аромата, а после гордо се приближи към нас.
— Ефенди — съобщи той, — походът завърши. Двамата аладжи застрелях собственоръчно. Така че ми се полагат две овнешки кожи.
— А къде са труповете им?
— Хвърлихме ги в реката.
— А къде са другите двама злодеи?
— Също са в Слетовска река. Удавихме ги.
— А кой ги победи?
35
Рицар от времето на Карл Велики.
36
Френски предводител, р. 1476 г. — Бел. пр.