През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Не се карайте! — заповядах аз. — Какво направиха аладжите после?
— Попитаха какво трябва да извърши войската ни. Обяснихме им, че първо ще заловим тях, а после ще отнесем стария мюбарек и двата трупа от колибата. Те смятаха мюбарека за мъртъв. Като разбраха, че е жив, се зарадваха и решиха бързо да отидат при него, за да не го оставят да попадне в ръцете ти. Моят шурей получи още един ритник от…
— Не, ти го получи! — извика полицейският началник.
— Млъкни! Дали си го получил ти или аз, е все едно, защото сме близки роднини. И така един от нас получи от тях още няколко ритника, а после страхливо офейкаха в гънките на нощната одежда на земята.
— След това вие сте се върнали, за да свикате храбреците?
— Да. Трябваше ни много време, а за да не заподозреш нещо, трябваше да побързаме!
— Казвахте ли на всеки, че няма от какво да се страхува, понеже враговете са избягали?
— Да, ефенди.
— И че единствената опасност, която ги чака, се състои в това да пият арпа сую и да ядат овнешко печено?
— Поверихме им го за слава на твоята доброта.
— А по време на военния си поход намерихте ли следи от аладжите?
— Не следи от тях, а самите тях.
— Ах! Къде?
— В края на селото. Спрели бяха с конете си: двама вляво и двама вдясно от пътя. Мюбарекът беше с тях. Минахме с еничарската музика между тях. Не е шега работа да се пренесат два трупа от тъмната нощна гора. Сега са в предната стая.
Той посочи с ръка през вратата. Отговорих:
— Всичко, което ми разказа, вече го знаех предварително. Но тъй като ти най-сетне ми призна истината, няма да ви лиша от угощението.
— А кой ще получи кожите?
— Кой е най-бедният човек в селото?
— Перо[37], дърварят, който стои там отзад с брадвата си.
— Дайте ги на него. Отнесете мъртвите и наредете да донесат арпа сую.
Тази заповед беше посрещната с ликуване. Донесени бяха големи тумбести стомни, пълни с бира. Тъй като турците не са познавали бирата преди, нямат собствена дума за нея. Служат си или с чешката дума «пиво», или употребяваното досега описателно наименование. «Арпа» означава ечемик, «су» е вода, а «ю» е окончанието за родителен падеж на думата. Арпа сую означава буквално ечемичена вода, наименование, което не звучи особено привлекателно.
Докато всеки се опитваше да се снабди с чаша за пиене, аз дръпнах полицейския началник настрана и го попитах:
— Къде ще отнесете трупа на месаря Чурак?
— Отсреща в неговата къща.
— Ти ще присъстваш ли на пренасянето?
— Да, защото съм дясната ръка на закона.
— Тогава искам да ти поставя една задача. Убедих се, че си умен и добросъвестен дипломат, който умее правилно да подхване нещата, откъдето трябва. И така, слушай! Много искам да се опиташ да видиш лицето на брата на месаря.
— Че това е много лесно.
— Може да не е. Хайдар може да има причина да не се показва пред другите.
— О, аз съм представител на полицията! При мен той трябва да дойде.
— Не така! Искам да не нахалстваш, а да действаш умно и хитро.
— Аз съм най-подходящият човек за тази работа.
— Тогава се опитай да го видиш. Ще ти дам пет пиастъра, ако успееш.
— Със сигурност ще успея, затова те моля още сега да ми ги дадеш.
— Не, драги. Веднъж вече ме излъга, така че сега трябва да бъда предпазлив. Не си мисли, че можеш да ми кажеш, че си го видял, ако това не е истина. Ще разбера дали не ме мамиш.
— О, ефенди, от устата ми няма да излезе нито една невярна дума. Какво всъщност искаш да узнаеш?
— По-късно ще ти кажа! Трябва да видиш Хайдар. Ако го направиш, ще е напълно достатъчно.
— Но не забравяй, че искаш голяма жертва от мен. Докато мен ме няма, останалите ще ми изпият скъпоценната арпа сую.
— Ще си получиш твоя дял.
Той тръгна. Видях, че нареди на двама мъже да носят трупа на месаря. Този на тъмничаря на първо време беше преместен в един затулен ъгъл.
Вече всичко беше наред. Кой с кръстосани по турски крака на пода, кой седнал на масата по нашенски, героите държаха в ръце всякакви възможни и невъзможни съдове и пиеха арпа сую. Вън на двора жените и децата се мотаеха около огньовете. При тях също бяха оставени няколко стомни с бира. Момичетата и момчетата неуморно се мъчеха да улавят капещата от печащите се овни лой. Един използваше за това камък, а друг парче дърво, за да хване падащата капка и след това бързо да я оближе.
Едно малко, може би осемгодишно момче полагаше особено усърдие да си достави лелеяното удоволствие. А именно като подлагаше малкото си фесче, докато улови няколко капки, после го запретваше така, че вътрешната страна да излезе отгоре, и облизваше съответното място с език. Ако лойта беше проникнала дълбоко в плата или беше залепнала за него здраво, то храбро пускаше в действие зъбите си. По-късно накарах да го извикат при мен и огледах феса му. Малкият беше прегризал в него много дупки и радостта му беше огромна, когато за това старание го възнаградих с един пиастър.
37
Петър. — Бел. нем. изд.