Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие приключения » През страната на скипетарите
През страната на скипетарите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

През страната на скипетарите

Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:

Интересно е, че Карл Май, човекът с «капитална фантазия», чиито герои срещаме от Северна Америка до Сибир, от делтата на река Нил до Суматра, е описал физическите и моралните качества на младата българска девойка Анка в романа си «През страната на скипетарите» така, както малцина писатели са съумели да открият това. И другите образи на българи са също положителни. А в следващия том «Жълтоликият» Май споменава за българския цар Симеон, за Златния век в развитието на българската култура.
(Веселин Радков)

«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».

«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 158
Перейти на страницу:

— Не се карайте! — заповядах аз. — Какво направиха аладжите после?

— Попитаха какво трябва да извърши войската ни. Обяснихме им, че първо ще заловим тях, а после ще отнесем стария мюбарек и двата трупа от колибата. Те смятаха мюбарека за мъртъв. Като разбраха, че е жив, се зарадваха и решиха бързо да отидат при него, за да не го оставят да попадне в ръцете ти. Моят шурей получи още един ритник от…

— Не, ти го получи! — извика полицейският началник.

— Млъкни! Дали си го получил ти или аз, е все едно, защото сме близки роднини. И така един от нас получи от тях още няколко ритника, а после страхливо офейкаха в гънките на нощната одежда на земята.

— След това вие сте се върнали, за да свикате храбреците?

— Да. Трябваше ни много време, а за да не заподозреш нещо, трябваше да побързаме!

— Казвахте ли на всеки, че няма от какво да се страхува, понеже враговете са избягали?

— Да, ефенди.

— И че единствената опасност, която ги чака, се състои в това да пият арпа сую и да ядат овнешко печено?

— Поверихме им го за слава на твоята доброта.

— А по време на военния си поход намерихте ли следи от аладжите?

— Не следи от тях, а самите тях.

— Ах! Къде?

— В края на селото. Спрели бяха с конете си: двама вляво и двама вдясно от пътя. Мюбарекът беше с тях. Минахме с еничарската музика между тях. Не е шега работа да се пренесат два трупа от тъмната нощна гора. Сега са в предната стая.

Той посочи с ръка през вратата. Отговорих:

— Всичко, което ми разказа, вече го знаех предварително. Но тъй като ти най-сетне ми призна истината, няма да ви лиша от угощението.

— А кой ще получи кожите?

— Кой е най-бедният човек в селото?

— Перо[37], дърварят, който стои там отзад с брадвата си.

— Дайте ги на него. Отнесете мъртвите и наредете да донесат арпа сую.

Тази заповед беше посрещната с ликуване. Донесени бяха големи тумбести стомни, пълни с бира. Тъй като турците не са познавали бирата преди, нямат собствена дума за нея. Служат си или с чешката дума «пиво», или употребяваното досега описателно наименование. «Арпа» означава ечемик, «су» е вода, а «ю» е окончанието за родителен падеж на думата. Арпа сую означава буквално ечемичена вода, наименование, което не звучи особено привлекателно.

Докато всеки се опитваше да се снабди с чаша за пиене, аз дръпнах полицейския началник настрана и го попитах:

— Къде ще отнесете трупа на месаря Чурак?

— Отсреща в неговата къща.

— Ти ще присъстваш ли на пренасянето?

— Да, защото съм дясната ръка на закона.

— Тогава искам да ти поставя една задача. Убедих се, че си умен и добросъвестен дипломат, който умее правилно да подхване нещата, откъдето трябва. И така, слушай! Много искам да се опиташ да видиш лицето на брата на месаря.

— Че това е много лесно.

— Може да не е. Хайдар може да има причина да не се показва пред другите.

— О, аз съм представител на полицията! При мен той трябва да дойде.

— Не така! Искам да не нахалстваш, а да действаш умно и хитро.

— Аз съм най-подходящият човек за тази работа.

— Тогава се опитай да го видиш. Ще ти дам пет пиастъра, ако успееш.

— Със сигурност ще успея, затова те моля още сега да ми ги дадеш.

— Не, драги. Веднъж вече ме излъга, така че сега трябва да бъда предпазлив. Не си мисли, че можеш да ми кажеш, че си го видял, ако това не е истина. Ще разбера дали не ме мамиш.

— О, ефенди, от устата ми няма да излезе нито една невярна дума. Какво всъщност искаш да узнаеш?

— По-късно ще ти кажа! Трябва да видиш Хайдар. Ако го направиш, ще е напълно достатъчно.

— Но не забравяй, че искаш голяма жертва от мен. Докато мен ме няма, останалите ще ми изпият скъпоценната арпа сую.

— Ще си получиш твоя дял.

Той тръгна. Видях, че нареди на двама мъже да носят трупа на месаря. Този на тъмничаря на първо време беше преместен в един затулен ъгъл.

Вече всичко беше наред. Кой с кръстосани по турски крака на пода, кой седнал на масата по нашенски, героите държаха в ръце всякакви възможни и невъзможни съдове и пиеха арпа сую. Вън на двора жените и децата се мотаеха около огньовете. При тях също бяха оставени няколко стомни с бира. Момичетата и момчетата неуморно се мъчеха да улавят капещата от печащите се овни лой. Един използваше за това камък, а друг парче дърво, за да хване падащата капка и след това бързо да я оближе.

Едно малко, може би осемгодишно момче полагаше особено усърдие да си достави лелеяното удоволствие. А именно като подлагаше малкото си фесче, докато улови няколко капки, после го запретваше така, че вътрешната страна да излезе отгоре, и облизваше съответното място с език. Ако лойта беше проникнала дълбоко в плата или беше залепнала за него здраво, то храбро пускаше в действие зъбите си. По-късно накарах да го извикат при мен и огледах феса му. Малкият беше прегризал в него много дупки и радостта му беше огромна, когато за това старание го възнаградих с един пиастър.

вернуться

37

Петър. — Бел. нем. изд.

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 158
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)