През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
Единият овен направо беше обсаден от малко съзаклятническо ято. Две жени седяха до жарта и въртяха на смени шиша за печене. Щом някоя от тях отклонеше за малко вниманието си, някой от дръзката банда скачаше и близваше печеното, веднага след което бързо изчезваше.
Това не беше лесна работа, защото жаравата можеше да му опърли дрехите. За щастие децата не се радваха на излишък от копринени волани и брюкселски дантели. Щом някой успееше да го стори, биваше възнаграждаван от съзаклятниците си с почетен крясък. Но ако получеше от някоя от жените леко цапване или дори сочна плесница, което ставаше в девет от десет нападения върху печеното, тогава здравата му се присмиваха. Всеки път обаче, все едно с успешен или неуспешен край, следваше изключително изразителна мимика или заради плесницата, или защото щастливецът, облизал печеното, си бе изгорил езика.
Имаше отделни картини, които се сливаха в привлекателно цяло. Хората — както млади, така и стари — вече не полагаха никакви усилия. Външната, студена обвивка, в която ориенталецът се представя пред чужденеца, беше свалена от арпа сую. Постепенно към нас започнаха да се присъединяват все повече хора и накрая бяхме обградени от обръч весели хора, върху които можех да направя много ценни проучвания.
Щом полицейският началник се върна, ми съобщи:
— Ефенди, успях! Видях Хайдар, но ми струваше големи усилия. Може би ще ми дадеш десет пиастъра вместо пет.
— Защо?
— Защото беше десеторно по-голямо напрежение за проницателността ми. Като попитах за Хайдар, ми отговориха, че го нямало. Аз обаче съм умен и казах, че трябва да говоря с него, защото трябва да му съобщя важни сведения за последните мигове на мъртвия. Тогава той нареди да ме пуснат при него в стаята. Като го видях, се изплаших, защото имаше дълбока рана от челото през носа надолу към бузата. До него имаше леген с вода, за да си прави компреси на раната.
— Попита ли го как се е случило?
— Разбира се. Брадвата паднала от гвоздея на стената и го ударила по лицето.
— А когато миридитът поиска да чуе важното ти съобщение?
— Казах му, че брат му не е бил съвсем мъртъв, когато съм го вдигнал, дори въздъхнал още веднъж.
— Това ли беше всичко?
— Не е ли достатъчно? Трябваше ли да обременявам крехката си съвест с още някоя лъжа? За една малка въздишка ще мога да отговарям пред Светата Троица. Но ако бях казал, че мъртвият е говорил дълго, душата ми щеше да си навлече голям грях.
— Е, що се отнася до това, не съм ти заповядвал да лъжеш. А десет пиастъра за една въздишка са прекалено много.
— За теб ли? Човек с такова блестящо влияние и природни дарби? Ако имах достойнствата на твоя характер, дълбочината на твоите чувства, богатството на сърцето ти и грациозността на твоето мислене, щях да си определя петдесет пиастъра!
— Аз си ги определям!
— Имам предвид на мен, а не на теб, още повече че всичко не мина така гладко, както исках.
— Така ли?
— Хайдар се ядоса, скочи и изрече страшно проклятие. Каза, че щял да се погрижи и аз да изпъшкам, и то доста силно. Останалото можеш да си представиш.
— Не. Толкова ясно, колкото си мислиш, не мога да си обрисувам случая.
— Е, получих това, което обикновено се нарича бой, аз обаче го окачествявам като последица от моята най-дълбока преданост към теб.
— Силни ли бяха ударите?
— Страшно.
— Това ми харесва!
— Но не и на мен, защото ще ми трябват много лекарства, за да се излекувам, външно намазване с ракия, а вътрешно арпа сую за охлаждане и овнешко печено за подсилване на намалената телесна пъргавина.
— Мисля, че ти и ракията ще използваш вътрешно. А що се отнася до пъргавината, докажи я, като по най-бързия начин се махнеш оттук. Ето ти десет пиастъра.
— Ефенди, думите ти са обидни, но постъпките ти са успокоителни пластири. Ти спечели душата и сърцето ми, а бъбреците ми се наслаждават от блаженството на благосклонността и предаността ми към твоето скъпо, несравнимо същество.
— Изчезвай, полицейски, да не те науча да подскачаш!