Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Даг и Мия се спогледаха.
– Коя си ти?
– Проблемът ме интересува. Може ли да вляза, или ще говорим на стълбите?
Даг Свенсон се поколеба за миг. Момичето без съмнение му беше напълно непознато, а и бе доста късно за посещения. От друга страна, младата жена не изглеждаше опасна, за да ѝ затвори вратата. Насочи я към масата в дневната.
– Искате ли кафе? – попита Мия.
Даг погледна ядосано приятелката си.
– Какво ще кажете да ни отговорите на въпроса коя сте? – рече той.
– Да, благодаря. За кафето. Казвам се Лисбет Саландер.
Мия вдигна рамене и отвори термоса. Вече бе извадила чаши в очакване на Микаел Блумквист.
– Какво те кара да мислиш, че смятам да издавам книга в „Милениум?“ – попита Даг Свенсон.
Изведнъж го обзе силно съмнение. Момичето обаче го игнорира и вместо това погледна към Мия Бергман. Направи гримаса, която можеше да се тълкува като усмивка.
– Интересна дисертация – рече тя.
Мия Бергман се удиви.
– Откъде знаете за дисертацията ми?
– Случайно попаднах на копие от нея – отвърна момичето загадъчно.
Раздразнението на Даг Свенсон се усилваше.
– Сега обаче е време да ми обясните какво искате – настоя той.
Момичето го погледна в очите и той изведнъж забеляза ирисите ѝ. Бяха толкова тъмнокафяви, че очите ѝ изглеждаха гарвановочерни на светлината. Даг осъзна, че грешно е преценил възрастта ѝ – тя беше по-възрастна, отколкото му се стори първоначално.
– Искам да знам защо ходите наоколо и разпитвате за Зала, Александър Зала – рече Лисбет Саландер. – Най-вече искам да разбера с каква точно информация за него разполагате.
Александър Зала, помисли си Даг Свенсон шокирано. Никога преди не бе чувал малкото му име.
Даг Свенсон изгледа внимателно момичето пред себе си. То вдигна кафената чаша и отпи, без да го изпуска от поглед. В очите му нямаше и капка топлина. Изведнъж го обзе леко неприятно чувство.
ЗА РАЗЛИКА ОТ МИКАЕЛ и останалите възрастни в компанията, Аника Джианини (въпреки че имаше рожден ден) пи само бира с ниско съдържание на алкохол и се въздържа от вино и водка с храната. В резултат на това в десет и половина вечерта беше трезва и тъй като смяташе брат си за абсолютен загубеняк, за когото човек трябва да се грижи, великодушно му предложи да го закара у дома през Еншеде. Така или иначе бе планирала да го откара до автобусната спирка на булевард Вермдьовеген. Нямаше да ѝ отнеме кой знае колко повече време да го закара до центъра.
– Защо не си купиш кола? – възропта тя все пак, когато Микаел закопча предпазния си колан.
– Защото, за разлика от теб, живея на един хвърлей разстояние от работното си място и се нуждая от кола веднъж-дваж годишно. Освен това така или иначе нямаше да мога да шофирам, защото мъжът ти реши да почерпи с водка от Сконе.
– Той все повече заприличва на швед. Преди десет години щеше да извади единствено италиански алкохол.
По време на пътуването се отдадоха на братско-сестрински разговор. Като се изключи една жилава леля по бащина линия, две по-малко жилави лели по майчина и няколко не особено близки първи и втори братовчеди, Микаел и Аника нямаха други роднини. Възрастовата им разлика от три години означаваше, че в юношеството си не бяха имали много общо. Затова пък по-късно се сближиха значително.
Аника бе завършила право и Микаел определено я смяташе за по-талантлива от себе си. Тя се бе справила блестящо със следването си, след което работи няколко години в Градския съд и като асистент на един от по-известните шведски адвокати. Накрая напусна и отвори собствена кантора. Специализирала се бе в семейното право и се интересуваше предимно от равноправието между половете. Като адвокат помагаше на жени, жертви на насилие, написа книга по въпроса и си създаде уважавано име. На всичкото отгоре се занимаваше и с политическа дейност като член на Социалдемократическата партия, за което Микаел често я наричаше на шега „политкомисар“. Самият Микаел доста рано бе решил, че не може да е едновременно партиен член и обективен журналист. Дори избягваше да гласува, а в редките случаи, когато го правеше, пазеше в дълбока тайна за кого е пуснал гласа си. Не споделяше дори с Ерика Бергер.
– Как си? – попита Аника, когато преминаха мостовете Скурубрун.
– Добре.
– Какъв е проблемът тогава?
– Проблемът?
– Познавам те, Мике. Беше доста умислен през цялата вечер.
Микаел помълча известно време.
– Много е объркано. В момента имам два проблема. Единият е свързан с момиче, с което се запознах преди две години и което ми помогна във връзка с аферата „Венерстрьом“, а след това просто изчезна от живота ми без обяснение. Не я бях виждал повече от година до миналата седмица.