Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Паршендите са виждали нашите слуги и са объркани от тях. „Къде им е музиката?“, често ме пита Кладе. Не знам какво има предвид. Но нашите слуги въобще не реагират на паршендите и не проявяват интерес към това да им подражават. Успокоително е.
Въпросът за музиката може би има нещо общо с тананикането и припяването, което е често при паршендите. Притежават вродена способност да музицират заедно. Кълна се, че веднъж оставих един паршенд да си припява и минах край друг, на такова разстояние, че не би могъл да го чуе, но вторият пееше съвсем същата песен — удивително близка до първата като темпо, тоналност и рими.
Предпочитаният им инструмент е барабанът. Барабаните им са грубо изработени, с отпечатъци от ръце отстрани. Те подхождат на простите им сгради от крем и камък. Строят ги в прилични на кратери скални образувания тук, в покрайнините на Пустите равнини. Питам Кладе дали не се тревожат за бурите, но той само се смее. „Защо да се тревожим? Ако вятърът ги събори, можем да ги построим наново, нали?“
От другата страна на нишата книгата на Ясна прошумоля, когато тя отгърна страницата. Шалан остави своя том настрани и прегледа книгите на писалището. Засега обучението й по философия беше привършило и тя се беше върнала към проучването на убийството на крал Гавилар.
Измъкна едно малко томче от дъното на купчината — разказ, продиктуван от бурегадателя Матаин, един от учените, придружавали краля. Шалан разлисти книгата, търсейки един определен пасаж. Това беше описание на първата група паршендски ловци, на които се натъкнала експедицията.
Това се случи, след като се разположихме до една дълбока река в гъсто залесен район. Беше идеално място за траен лагер, тъй като гъстите лешникови дървета биха предоставили защита срещу бурните ветрове, а речното корито би премахнало опасността от наводнение. Негово величество мъдро възприе моя съвет и изпрати съгледвачи нагоре и надолу по течението.
Съгледваческият отряд на върховния принц Далинар първи срещна странните, неопитомени парши. Когато принцът се върна в лагера със своя разказ, аз — подобно на мнозина други — отказах да повярвам на твърденията му. Със сигурност Сиятелният господар Далинар просто се беше натъкнал на паршите, слуги в друга експедиция като нашата.
Когато посетиха лагера ни на другия ден, повече не можехме да отричаме съществуването им. Бяха десетима — със сигурност бяха парши, но по-едри от познатите ни. Кожата на някои беше с черно-червена шарка, а на други — с бяло-червена, която е по-разпространена в Алеткар. Носеха великолепни оръжия, в бляскавата стомана бяха гравирани сложни украси, ала дрехите им бяха прости, от нарбиново платно.
Не след дълго Негово величество беше очарован от тези странни парши и настоя да започна да изучавам техния език и общество. Ще призная, че първоначалното ми намерение беше да ги разоблича като някакви измамници. Колкото повече научавахме обаче, толкова по-ясно си давах сметка колко погрешна е била първоначалната ми преценка.
Шалан умислено потупа страницата. После измъкна дебел том, озаглавен Крал Гавилар Колин. Биография, издадена от вдовицата на Гавилар, Навани, преди две години. Шалан потърси определено място в разказа.
Моят съпруг беше отличен крал — вдъхновяващ водач, нямаше равен в дуелите, гений в тактиката на бойното поле. Но нямаше и един учен пръст на лявата ръка. Никога не прояви интерес към проследяването на бурите, от разговорите за науки му доскучаваше и не обръщаше внимание на фабриалите, освен ако от тях нямаше видима полза в сражение. Съответстваше на класическия мъжки идеал.
— Защо толкова се е интересувал от тях? — попита на глас Шалан.
— Хммм? — обади се Ясна.
— Крал Гавилар — уточни Шалан. — В биографията майка Ви настоява, че той не е бил учен.
— Вярно.
— Но се е интересувал от паршендите. Дори преди да е имал възможността да разбере за техните Вълшебни мечове. Според разказа на Матаин, той е искал да знае за техния език, общество и музика. Дали това не е просто разкрасяване на разказа, целящо да покаже на бъдещите читатели Гавилар като по-учен?