Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Просто нямам думи — каза Невил, когато залата най-накрая се изпразни. — Никога не съм си представял; че ще дойде толкова народ.
— Има и още — засмях се аз. — Само прочети записаните жалби — ще умреш от смях.
— Стига сте си чесали езиците — прекъсна ни Алиса. — Трябва спешно да решим какво да правим. Кейтен се нуждае от помощта ни, а вие тук си стоите спокойно.
— Кой тук е спокоен! — обидих се аз. — Само да беше чула всичко това…
— Цъц!
— Не разбрах!
— Млъкни — каза ми Чез. — Не й е до теб.
Действие 3
— Както в добрите стари времена — въздъхна Чез, когато седнахме в креслата до фонтана. Оттук се откриваше прекрасна гледка към огромното черно петно, оставено от огненият ми вихър. — Ние петимата срещу целия свят.
— Да, колко отдавна беше това — със сериозно лице каза Невил. — Преди цял месец.
Наив потвърдително захруска зелето.
Кой би си помислил, че Наив, толкова дълго мечтал за всякакви меса, извън Академията няма да може да се откаже от вегетарианската храна. Ето това е силата на навика.
Замълчахме за известно време, събирайки мислите си.
— Какво ще правим сега? — Алиса зададе най-важният въпрос в момента.
— Чез ни разказа за посещението ти в Академията и описа в общи линии всичко, което е станало тук — обърна се към мен Невил. — И изниква резонния въпрос… За какъв дракон изобщо сте нападнали тези Майстори?
— Но те бяха от „Децата на Дракона“ — изненадах се аз. — Щом Чез ви е разказал, значи знаете, че те са виновни за смъртта на Императора. Ние трябваше да ги задържим на всяка цена.
Невил се намръщи.
— Сигурно е имало и други начини да ги задържите или поне да извикате помощ. Защо ви е трябвало да ги атакувате директно?
Не бях се замислял над това. Решихме и нападнахме, защо не?
— Кейтен каза да атакуваме, затова атакувахме — неуверено казах аз.
Сега, когато Невил ми обърна внимание, на мен също ми стана непонятно безотговорното поведение на Кейтен. В крайна сметка, Майсторите имаха връзка помежду си… телепатична или някаква друга. По нея Кейтен изпращаше докладите, така че защо не призова от Академията още няколко Майстора? Със сигурност нямаше да сме в състояние да развържем езиците на двамата „изследователи“? Вместо това Кейтен реши да ги атакува сам с помощта на ученик-първокурсник. Дори от помощта на Чез се отказа… странно! Нямам думи!
— Много глупаво сте действали. — Невил сведе всичките ми мисли до едно просто заключение. — Не вярвам, че Кейтен е толкова глупав. Мисля, че е имал някаква причина да се държи по този начин.
— Защо? — не разбра Чез.
— Ако знаех защо, непременно щях да ви кажа — увери го Викерс-старши. — И тогава щях да бъда най-малкото телепат.
— Мисля, че сега мотивите на Кейтен не са най-важното — каза Алиса. — Повтарям въпроса си: какво ще правим?!
Всички погледнаха към мен.
— Първо непременно трябва да се свържем с Академията — изразих на глас очевидното. — Е, някой знае ли по какъв начин Кейтен изпраща докладите си?
— Нямаме представа — отговори от името на всички Чез. — Но можем да използваме телепорта, с които дойдохме тук.
— Няма да стане — не се съгласих аз. — Тази сутрин Кейтен ме изпрати до Академията и въведе някакъв енергиен код. Без този код телепортът няма да работи. Предлагам други два варианта — да опитаме да говорим с началника на стражата или да намерим други патрули, и по-точно да посетим втория патрул в Крайдол.
Невил кимна.
— А ти кой вариант предпочиташ?
Тук нямаше какво да се умува.
— Трябва да опитаме и с двата.
— Тогава нека започнем със стражата, те са по-близко — обобщи Чез. — А сега ни разкажи подробно за всичко, което се случи на Общото събрание. Ще е интересно…
Докато подробно разказвах за посещението си в Академията, Наив притича за пирожки и ние спокойно се наобядвахме. На фона на двубоя между Майсторите и историята за тайното общество моето наказание някак избледня. Освен това то влизаше в сила чак след края на практиката, така че нямаше никакъв смисъл да се хабим нервите. Ще му дойде времето да мислим за него. А и Ромиус обеща да поговори с Майстор Ревел, който може да отсрочи наказанието за неопределено време.
Освен това трябваше подробно да разкажа на приятелите си за сънищата-изпитания, които провеждаха „Децата на дракона“.
— И нищо не си ни казал за това? — обиди се Чез. — А се наричаш приятел. Не трябва да имаш никакви тайни от нас!
Прехвърлих наум тайните, които все още криех. Преброих около десетина. Не е зле за човек, постъпил в Академията само преди няколко месеца.
— Какви ти тайни! — не съвсем естествено махнах с ръка. — Просто не ми беше до това. Аз до последно си мислех, че е било сън. Сами помислете, за какво ми е да обръщам внимание на някакъв странен сън? Малко неща ли могат да ти се присънят…