Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Телефонът й звънна. Беше асистентката й Джанис. Лита сама я бе избрала от персонала в компанията и двете се разбираха добре. Понякога дори имаше чувството, че Джанис е най-добрата приятелка, която е имала.
— Лита, Хари Вайс е свикал съвещание. Ще успееш ли?
— За Хари — разбира се. — Доникъде нямаше да стигне, ако само съзерцава кулите от стъкло и бетон на Манхатън, прорязали небето. — Предай му, че веднага слизам.
— Не е в неговия кабинет, а в заседателната зала. Всички старши мениджъри ще са там.
— Разбира се. — Лита въздъхна. — Добре, ще отида.
Взе си химикалка и жълтия бележник и се запъти към асансьорите. Не обичаше да присъства на съвещания с всички останали. Не смяташе, че трябва да се състезава с всички други, за да получи поръчка. Най-вече защото знаеше, че е по-добра от тях.
Заседателната зала се оказа препълнена. Лита бе сред последните пристигнали. На полираната дъбова маса имаше чаши с вода и табла със сладкиши, които никой не докосваше. Тя кимна отривисто на колегите си. Всички старши текстописци, художествени редактори и няколко от изпълнителните мениджъри бяха събрани тук. Лита бе единствената жена в стаята.
— За какво е този шум? — попита тя Пийт Бесъл, най-добрия художествен редактор в „Дохъни“.
Той одобрително огледа късата й рокля, но тя не му обърна внимание. Беше свикнала момчетата да я зяпат похотливо. Бесъл веднъж я бе докоснал по дупето, но тя се бе справила с него. Носеше тънки и високи токчета и го настъпи така здраво, че му счупи пръста. Оттогава Пийт се ограничаваше само с погледи.
— Голям нов договор. Фармацевтичната компания „Харис“ са ни поканили да дадем предложения. Искат да видят идеите ни.
— Мамка му, това е голямо нещо!
Пийт се намръщи заради ругатнята, но на Лита не й пукаше. Да върви по дяволите! Усети как потръпва от вълнение. „Харис“ бяха сериозен клиент. Имаха богат асортимент от всевъзможни битови и козметични продукти — от бебешки пелени и душ гелове до голяма палитра евтини червила. Досега бяха ползвали услугите на много по-голяма фирма за реклама — „Янг и Рубикъм“. Славеха се и с това, че харчат десетки милиони за всякакъв вид реклама… печатни издания, телевизионни клипове, радио, билбордове — абсолютно всичко. Ако успееха да получат дори малък дял от техните поръчки, някой щеше да прибере огромни премии в края на годината. „Ако това съм аз — помисли си Лита, — мога да удвоя заплатата си.“
Изкарваше добри пари, но животът в Ню Йорк беше скъп. Ако имаше повече спестени пари, може би щеше да играе на борсата. Трябваха й авоари. Сега разчиташе на работата си само за да се задържи на повърхността.
— Интересно — отбеляза тя.
— Забрави! — злобничко се обади Пийт. — Чули са какво стана с „Брайт Уайт“. Пък и всеки иска да опита силите си тук.
— Върви на майната си, Пийт! — сопна се Лита.
— О, какви думи от устата на една дама! Не мога да си представя как кукла като теб още не е омъжена — саркастично отбеляза той. — Такъв език ли харесват италианските селяци?
— Първо, най-важното в живота не е да се омъжиш. И второ, не съм италианка, а латиноамериканка.
— Все тая. — Пийт сви рамене, за да й покаже, че му е безразлично. Лита се замисли дали да му отвърне с нещо също толкова злобно, но я прекъсна влизането на Хари Вайс.
— Успокойте се, момчета — започна той и шумът в залата утихна. — Вероятно сте чули, че „Харис“ си търсят нов представител. Обмислят нашата кандидатура, на няколко специализирани агенции и на „Смит и Уоткинс“. Излишно е да казвам, че Боб Доун, нашият уважаван изпълнителен директор, е амбициран ние да получим договора. „Харис“ имат сапун, за който искат да дадем предложения. Ще е в нова опаковка — бутилка, която се стиска и сапунът излиза от малко издадено гърло. — Той подхвърли малка бутилка течен сапун на масата. Беше от бяла пластмаса с червени и сини цветя върху нея. — Това е. Имаме една седмица да подготвим макетите. Ще започнат с реклама в печатните издания. Всички ще измислите по нещо и ще го предадете направо в кабинета на Боб Доун. Той ще избере трите най-добри проекта и ще ги предложи на „Харис“. Господ да ви е на помощ, ако никой не е достатъчно добър, за да получим договора.