Ангел с часовников механизъм

Чак след като приключи с Джем, Уил се приближи бавно към нея и тя разбра защо е толкова уморена.

— Отново си себе си — каза той. В едната си ръка имаше влажна кърпа, с която разсеяно бършеше засъхналата кръв от лицето и врата си, сякаш не му пукаше дали ще се махне, или не.

Теса се погледна. Бе вярно. По някое време бе изгубила лика на Камила и отново бе станала себе си. Явно наистина бе замаяна, помисли си тя, за да не забележи туптенето на собственото си сърце. То биеше като барабан в гърдите й.

— Не знаех, че можеш да боравиш с пистолет — подхвърли Уил.

— Не мога — каза Теса, — сигурно Камила може. Действах по инстинкт. — Тя прехапа устни. — Не че имаше значение, защото не проработи.

— Ние рядко използваме огнестрелни оръжия. Ако нарисуваш руни по тях, барутът не пали. Никой не знае защо. И макар вампирите да могат да умрат, ако ги простреляш в сърцето, пропуснеш ли, се връщат по-ядосани от всякога. Руническите оръжия са по-добри. Дори да не ги улучиш в сърцето, което обикновено успяваме, острието ги замайва, докато ги довършим с кол или огън.

Теса го погледна спокойно:

— Не е ли трудно?

Уил захвърли мократа кърпа настрана. Бе поаленяла от кръв.

— Кое?

— Да убиваш вампири — каза тя. — Може да не са хора, но приличат на такива. Чувстват като тях. Крещят, кървят. Не е ли трудно да ги избиваш?

Уил стисна зъби.

— Не — каза той, — достатъчно е да знаеш нещо повече за тях…

— Но Камила чувства — каза тя. — Обича. Мрази.

— И все още е жива. Всеки прави своя избор, Теса. Вампирите, които умряха тази нощ, нямаше да са тук, ако не бяха направили погрешния. — Той погледна към Натаниъл, който лежеше отпуснат в скута на Теса. — Същото важи и за брат ти.

— Не зная защо Де Куинси го е искал мъртъв — каза меко Теса. — Не знам какво е направил, за да си навлече гнева на вампирите.

— Теса! — извика Шарлот, като се стрелна към нея и Уил като колибри. Изглежда толкова малка, толкова безобидна, помисли си Теса. Въпреки бойното облекло, което носеше, и черните символи, които опасваха кожата й като змии. — Получихме разрешение да отведем брат ти с нас в Института — каза тя и махна към Натаниъл с малката си ръка. — Вампирите сигурно са го упоили. Вероятно е бил ухапан, но никой не може да знае какво друго е ставало. Възможно е да се превърне в ратай или нещо по-лошо, ако не се погрижим за него. Във всеки случай се съмнявам да успеят да му помогнат в болница на мунданите. А ние можем да повикаме на помощ Мълчаливите братя. Горкичкият…

— Горкичкият? — повтори грубо Уил. — Той сам се е забъркал в тази каша, нали? Никой не му е казвал да се замесва с долноземци.

— Наистина, Уил — погледна го студено Шарлот, — нима си напълно лишен от съчувствие?