Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Колкото до убийството на барон Дьо Фюмел, то този път религиозните разногласия послужили само за повод, от който се възползували крепостните му селяни, за да се вдигнат на бунт срещу него. И тъй силна била ненавистта им срещу техния стар господар, че след като превзели замъка, те разкъсали дрехите му и го бичували до смърт, а сетне, не намерили сякаш дори и в смъртта му търсеното удовлетворение, изрешетили неподвижно лежащото насред двора тяло с безчет аркебузни и пищовни изстрели, че и с кинжални удари, щото нямало измежду тях човек от плът и кръв, дето да не искал да си отмъсти, а либоският месар дори дотам стигнал, че му отрязал главата с големия си касапски нож.
Мъдрите съвети, с които в туй време на кървави размирици Етиен дьо Ла Боеси щедро бе обсипал Жофроа дьо Комон, бяха от несъмнена полза за побратимите. Е, вярно, и двамата бяха вече превалили билото на живота и се спущаха по отвъдния му скат. По това време баща ми беше на петдесет и шест години, а Совтер караше шейсет и първата, но като люде грижовни за благосъстоянието си, добито с толкова мъка и труд, на тях и през ум не им минаваше да го заложат на карта, отдавайки се на изстъпления. Ето защо те не посегнаха нито на маркаиската църква, нито дори на мепешкия параклис, запазвайки непокътнати и кръста му, и статуята на Девата, от която впрочем баща ми се възхищаваше, тъй като бе от багрено дърво и твърде непресторена. Дори нещо повече: не желаейки да излага на опасност майка ми, която всяка неделя ходеше на църква в Маркаис, като й дава за охрана двама войници-хугеноти (не бе изключено това да даде повод на някои пощръклели паписти да си покажат рогата), Жан дьо Сиорак продължи да плаща пет гроша месечно на кюрето Машата, за да идва и чете литургията в замъка единствено заради майка ми, и тя, чаровно-прелестна в най-хубавата си премяна, присъстваше на нея сам-саменичка, застинала в гордо вглъбение й стиснала в ръка досущ като символ требника си, който обаче тъй и никога не отвори.
След службата побратимите канеха кюрето на похапка в библиотеката на баща ми и подхващаха с него вежлив разговор за времето и посевите. Машата, с щръкнал насред моравочервеното му лице пъпчасал нос, беше човек алчен, фустогонец и пияница, но не и лишен от усет и отлично разбираше колко голямо преимущество е в тези толкова смутни и опасни за католическите свещеници времена да си в добри отношения с местните владетели-хугеноти, та поради туй щадеше в проповедите си еретиците и нито веднъж не си позволи било на всеослушание, или пък на четири очи, било прямо, или иносказателно, да отправи каквато и да е нападка срещу Мепеш. И благодарение на това сред размирния океан, в какъвто се бе превърнало кралството, в Таниес, Сирей и Маркаис продължаваше да цари мир. Дори и след време, когато хугенотите взеха връх в Монтиняк и се наканиха да унищожат иконите в таниеската църква, Совтер, следван по петите от своите войници, долетя на коня си като вихрушка, за да ги разубеди в намеренията им.
Но подобна веротърпимост, и в това ще се убедим сами по-нататък, криеше и немалко опасности, особено в разгара, на междуособните войни, когато на умерените и в двата лагера с еднакво лошо око гледаха и протестанти, и католици.
А ненадейно се оказа, че под прикритието на натрапеното хугенотство в Мепеш, и то най-вече сред жените, продължаваше потайно да кълни паписткото идолопоклонство. Разбрах това при твърде странни обстоятелства, сиреч — дордето лежах до Малката Еликс в просторния креват на Барберин, заминала за родния си край поради упоменатата от мен по-горе причина. Някъде по късна доба, а нощта и без туй бе непрогледна, Малката Еликс внезапно така се разтрепери, че чак леглото се затресе.
— Какво става? — попитах полусънен. — Ти що, да не трепериш?
— Треперя, я! — прошепна Малката Еликс. — Че и да се спра не мога!
— Да не те е хванала огницата? — усъмних се аз и леко се отдръпнах от нея.
— Не е — успокои ме тя с приглушен от страха глас. — Но си мисля какъв непростим грях вършим с теб всяка пратена ни от дявола нощ, и то по твоя вина!
— Тъй значи, проклетийо ниедна, моя била вината, а? — възнегодувах аз, разсънил се вече окончателно. — Гледай я ти нея! А кой започна пръв?
— Е, вярно, аз започнах — съгласи се тя неохотно, — но в грях ме вкара ти, с твоята хубост!