И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Разбирам ви — намеси се Данс. — Но ние всички живеем тук отдавна. — Погледна към родителите си. — Не ви ли омръзна сушата?
Мартин изрази съмнение, че местните ще се възползват от извлечената в завода вода.
— Ще я продават на богатите градове в Аризона и Невада. Някой ще си напълни джобовете, а ние няма да видим и капчица.
После обсъдиха магистралата. Не бяха единодушни по тази тема.
— Ще улесни Бюрото и шерифството за случаите северно от Салинас. Но проблемът с цената…
— Какъв проблем? — прекъсна я Стив.
Изненада се, че всички я гледат недоумяващо. Разказа им прочетеното в „Чилтън Рипорт“ — блогърът бе разкрил вероятна злоупотреба със служебно положение.
— Не съм чула — обади се Мартин. — Следях темата за кръстовете и не съм обърнала внимание. Сега обаче ще го прегледам. — Тя се интересуваше много от политика. — Ще прочета рубриката в блога.
— Добре.
— Не се задълбочавам в блоговете — вдигна рамене Стив. — Следя само техническите.
Данс и Джон Боулинг се усмихнаха, припомняйки си разликата, която очерта между компютърно ориентираните и „военните“ блогъри.
След вечеря Данс помоли Маги да изсвири нещо.
Компанията се настани в дневната и напълниха отново чашите с вино. Боулинг седна в мекия фотьойл и пухкавия Рей побърза да скочи до него. Мартин се засмя — Рей приличаше на малко кълбо прежда.
Маги включи клавира и сериозно — като концертираща пианистка — седна и изсвири три мелодии от нотната си тетрадка — адаптирани откъси от Моцарт, Бетховен и Клементи. Справи се отлично.
Възнаградиха я с бурни аплодисменти и минаха на десерта — кейк, кафе и още вино.
Към девет и половина Мартин и Стив обявиха, че близнаците трябва да си лягат, и си тръгнаха с децата. Маги вече кроеше планове да запише Патси и Дилан в кучешкото училище на Рей.
— И ние трябва да вървим — усмихна се разсеяно Еди.
— Денят беше пълен с изненади.
— Останете още малко, мамо… Да изпием по още една чаша вино.
— Не, не. Изтощена съм, Кейти. Хайде, Стю. Да тръгваме.
Майка й я прегърна отнесено и мимолетното спокойствие се изпари.
— Обади ми се.
Катрин със свито сърце проследи как светлините на фаровете се стопяват в далечината. Каза на децата, че е време за лягане. Те пожелаха „лека нощ“ на Боулинг, професорът се ръкува усмихнато и с двамата и Данс ги изпрати да се измият.
След няколко минути Уес се появи с един диск. „Призрак в раковината“ — японска научнофантастична анимация.
— Заповядайте, господин Боулинг. Страхотен филм. Гледайте го, ако искате.
Данс се учуди, че Уес се държи толкова мило. Сигурно възприемаше Боулинг като неин сътрудник, а не като романтично увлечение. Но досега момчето се отнасяше резервирано и към колегите й.
— Благодаря, Уес. Писал съм статии за анимацията. Но тази не съм я гледал.
— Така ли?
— Да. Ще ти върна диска.
— Няма проблем. Лека нощ.
Момчето се оттегли в стаята си.
Останаха сами. Но само за секунда. Появи се и Маги, понесла своя подарък.
— Това са мои записи — подаде му тя диск в кутийка за бижута.
— Онези, за които ми спомена на вечеря? — попита Боулинг. — Когато господин Стоун се оригнал на фона на Моцарт?
— Да!
— За мен ли е?
— Разбира се. Имам милиони. Мама ги направи.
— Благодаря, Маги.
Момичето се изчерви. Рядко се случваше. Сбогува се и пое към стаята си.
— Не се налага да го записваш — пошепна му Данс.
— О, не. Напротив. Тя е великолепно дете.
Боулинг пъхна диска в компютърното си куфарче и огледа диска от Уес.
— Колко пъти си ги гледал? — сниши глас Данс.
— „Призрак в раковината“? Двайсет-трийсет пъти… и двете продължения. Така и не успях да ги улича в лъжа.
— Оценявам жеста ти. Означава много за него.
— Усетих, че е развълнуван.
— Изненадвам се, че нямаш деца. Личи си, че ги разбираш.
— Е, не стана. Но ако човек иска деца, не е зле да има и жена. А аз съм от онези мъже, с които трябва да си нащрек. Нали така казвате?
— Да си нащрек? Защо?
— Не излизай с мъж над четирийсетте, който не се е женил.
— В това отношение аз съм фаталистка.
— Просто не съм срещал жена, с която да поискам да заживея.
Данс забеляза потрепването на клепачите и леката промяна в тона. Реши да не се задълбочава.