Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Хората, които си убил? — продължи Кая.
И докато я гледаше в очите, миналото се събуди и се сля със сегашния момент. Сините й очи се превърнаха в очите на жената от тоалетната на дискотеката. Пулсирането на прожекторите и грохотът на музиката го връщаха назад. Тя седеше на тоалетната чиния, насочила малкия пистолет със сребърни пластини, двадесет и втори калибър — почти детска играчка, с която трудно можеш да спреш някого, — към него.
Той изпълни задачата, която му беше поставил Алекс Конклин. Не знаеше нищо за тази жена, освен че е набелязана от „Тредстоун“ за ликвидиране. В онези дни вършеше каквото му заповядат, както беше обучен, преди инцидента, когато загуби паметта си, след което започна да си задава непрекъснато въпроси за всичко, започвайки с мотивите на началниците си.
Точно преди да извърши делото си, тя му беше казала „Нямаш никаква…“ Никаква какво?
Очите на Кая, същите като очите на мъртвата жена.
Изведнъж тя каза:
— Аз я видях. Полицаите дойдоха и ме заведоха на Стуреплан66, за да я идентифицирам. Седеше там, не я бяха преместили, Господ знае защо… — Главата й потрепери. — Не си имал никаква причина да го извършиш.
„Нямаш никаква причина.“ Точно така му беше казала и тя, преди да я застреля. „Нямаш никаква причина.“
Сорая пропадна в тъмнината. Стовари се върху трупа на Амун, който дори и в смъртта си я защити, така както правеше и в живота.
Мъжът с червеното поло веднага й се нахвърли, издърпа я от тялото му и я метна настрани като чувал с картофи. После се загледа за секунда в лицето на мъртвеца и го изрита. Челюстта изпращя и навсякъде се разлетяха зъби. С още един ритник му размаза носа, а след това с нарастваща ярост се зае с ребрата му. Задъха се като разгонено куче. Лицето му се наля с кръв, а жълтите му зъби се оголиха в гримаса.
Сорая се опомни и се заслуша в ругатните му. Понеже бяха на арабски, за момент загуби ориентация и й се стори, че отново е в Кайро. После погледът й попадна на обезобразеното лице на Амун и тя се разкрещя като обезумяла. Арабинът се извърна към нея, но тя се стовари върху него и го събори по гръб.
И двамата паднаха на голия цимент. Тя изстена от внезапната болка, която я прониза отляво. Арабинът се опита да се откопчи, но тя заби ноктите си в него. Въпреки обзелото я замайване не го пускаше. Той я удари по китката и това й отвори възможността, която търсеше. Удари го с ръба на дланта си в носа, подпря се на лявата си страна и замахна да го ритне с коляно. Той се дръпна рязко и кракът й го уцели в бедрото.
Той нямаше намерение да й дава повече възможности. Заби пръстите си в гърлото й и тя залитна назад, полузадушена. Бавно и методично арабинът извади сгъваем нож, отвори го и се приготви да й пререже гърлото.
На вратата се задумка и Кая побърза да я заключи.
— Всичко наред ли е? — чу се от другата страна гласът на дон Фернандо.
— Абсолютно — отвърна Кая. — Говорим си тук с Джейсън.
— Не прави нищо прибързано — предупреди я той. — Той владее сто и един начина да те убие.
— Твърде много се притеснявате, дон Фернандо — отвърна му тя.
Той разтърси дръжката на вратата.
— Излез веднага, Кая. Допуснахме грешка.
— Не, не е така — обади се тя.
— Той не помни, Кая.
— Казваш го ти. — Тя приближи лицето си до това на Борн и тихо каза: — Да не си ме пипнал с пръст, чу ли? Не и преди да научиш какво се е случило, а тогава вече ще бъде късно.
Той се почуди какво има предвид.
— Ти изобщо помниш ли я, Джейсън? Помниш ли „Магнус“, клуба в Стокхолм?
Борн продължи престрелката с очите й.
— Беше зима и валеше сняг.
Кая леко се изненада.
— Да, в онзи ден снегът беше доста обилен. Денят, в който я уби.
Най-после му просветна.
— Тя ти е била майка.
За момент в погледа й се появи нещо тъмно и грозно.
— Вивека. Името на майка ми беше Вивека. — Тя се наведе и устните им почти се доближиха. Изведнъж лицето й се сгърчи в демонична гримаса и когато отново заговори, гласът заседна в гърлото й. — Защо я уби?
66
Известен площад в Стокхолм. — Бел.прев.