Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Е, и?
— Ами ако съм говорил с майката на Синтия?
Но ако братът и майката на Синтия бяха живи, тогава как човек би обяснил анализа на ДНК от двата трупа, които бяха намерени в колата, извадена от каменната кариера? Разбира се, Уедмор само потвърди, че телата в колата имат роднинска връзка, а не че са на Тод и Патриша Биги. Чакахме още изследвания, които да определят дали има генетично родство между тях и Синтия.
Опитах се да проумея тази все по-объркана плетеница от информация, когато осъзнах, че Винс казва нещо.
— Само се надявам моите момчета да не го убият, като го намерят — рече той и отпи от бирата. — Типично е за тях.
37
— Някой те търси по телефона — каза тя.
— Кой?
— Не се представи.
— Някой от приятелите ми ли беше?
— Не знам. Попита за теб. Отвърнах, че те няма. И тогава си спомни, че ти си споменал нещо за пътуване до Кънектикът.
— Какво?
— Не трябваше да казваш на никого къде отиваш!
— Не съм казал.
— Тогава той откъде знаеше? Трябва да си казал на някого. Не мога да повярвам, че си толкова глупав — ядосано добави тя.
— Не съм казвал! — настоя той. Чувстваше се шестгодишен, когато тя му говореше по този начин.
— Щом не си, откъде знаеше?
— Нямам представа. Изписа ли се на телефона откъде е обаждането? Имаше ли номер?
— Не. Той каза, че те познава от голфа.
— Голф? Аз не играя голф.
— И аз така му казах.
— Виж какво, мамо. Вероятно някой е набрал грешен номер.
— Човекът попита за теб. Каза Джереми. Може би неволно си споменал на някого, че ще заминаваш.
— Дори да съм казал, въпреки че не съм, не трябва да го приемаш толкова навътре, мамо.
— Разстройвам се.
— Не се разстройвай. Пък и си идвам у дома.
— Така ли? — Тонът й се промени.
— Да. Мисля, че днес. Направих всичко, което можах тук, и остана само… Знаеш какво.
— Не искам да го пропусна. Нямаш представа откога го чакам.
— Ако се измъкна скоро оттук, предполагам, че ще си бъда вкъщи късно довечера. Вече мина обед и понякога се уморявам, затова може да спра някъде край Ютика, но ще успея да пристигна за един ден.
— Ще имам време да ти направя кейк с моркови — весело каза тя. — Ще го приготвя следобед.
— Добре.
— Карай внимателно. Не искам да заспиш на волана. Нямаш шофьорската страст и издръжливост на баща си.
— Как е той?
— Мисля, че ако свършим работата тази седмица, ще изкара дотогава. Ще се радвам, когато всичко най-после приключи. Знаеш ли, ще ни трябва въже или от онова тиксо. И смятам, че ще бъде логично първо да се справим с майката. След това малката няма да създава проблеми. Мога да ти помогна с нея. Не съм напълно безполезна.
38
Винс и аз изпихме бирите си, измъкнахме се през задния двор и се качихме в пикапа. Той щеше да ме закара до колата ми, която все още беше паркирана близо до сервиза му.
— Знаеш ли, че Джейн има неприятности в училище? — ненадейно попита той.
— Да.
— Мисля си, че след като ти помогнах, ще кажеш някоя добра дума за нея на директора.
— Вече му казах, но нямам нищо против отново да го направя.
— Тя е добро хлапе, но понякога е избухлива и невъздържана. Не се оставя да я мачкат. Особено на мен. И когато загази, се защитава.
— Трябва да се научи да се въздържа. Не може да решаваш всеки проблем, като пребиваш някого.
Винс се подсмихна.
— Искаш ли Джейн да има живот като твоя? — попитах аз. — Не се обиждай.
Той намали пред светофар, който светеше в червено.
— Не, но шансовете са против нея. Аз не съм най-добрият пример за подражание. А и с майка си се е местила в толкова много домове, че се нуждае от стабилност. Това се опитвам да направя за нея — да й дам опора. Децата се нуждаят от устойчивост. Но се иска време, за да се изгради доверие. Много пъти е била лъгана.
— Да. Можеш да я изпратиш в добро училище. Щом завърши гимназия, може да учи журналистика или английска литература и да развие таланта си.