Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
Свих рамене.
— Вестниците често грешат. — Погледнах надписа, където името на всеки беше написано с фамилията и инициала на малкото име. Тод беше вторият отляво в средната редица. Втренчих се в надписа и прочетох името на мястото, където трябваше да е неговото.
Там пишеше Дж. Слоун.
— Винс — попитах аз, без да откъсвам очи от написаното, — името Дж. Слоун говори ли ти нещо?
Той поклати глава.
— Не.
Прочетох отново името, което се отнасяше за второто момче от ляво надясно в средната редица.
— Мамка му — възкликнах аз.
Винс ме погледна.
— Ще ми кажеш ли какво има?
— Дж. Слоун. Джереми Слоун.
— Пак не разбирам.
— Мъжът в Поуст Мол. Така се казваше човекът, когото Синтия помисли за брат си.
36
— Какви ги говориш? — зачуди се Винс.
— Преди две седмици Синтия, Грейс и аз бяхме в търговския център. Синтия видя този мъж и беше убедена, че е Тод. Каза, че прилича на брат й, както вероятно би изглеждал след двайсет и пет години.
— Как разбрахте името му?
— Синтия го проследи до паркинга. Извика му „Тод“, но той не реагира, затова отиде при него, каза, че е сестра му и знае, че той е брат й.
— Господи.
— Сцената беше ужасна. Човекът отрече, че й е брат, и се държеше така, сякаш тя е луда. Дръпнах я настрана, извиних се и го помолих да й покаже шофьорската си книжка. Добавих, че ако докаже, че не е онзи, за когото го мисли, тя ще го остави на мира.
— И той направи ли го?
— Да. Видях шофьорската му книжка. Беше издадена в щата Ню Йорк и името му беше Джереми Слоун.
Винс взе изрезката и погледна името, съответстващо на лицето на Тод Биги.
— Адски странно, а?
— Не мога да го проумея. Не се връзва. Защо снимката на Тод в изрезка от стар вестник ще бъде с друго име?
Винс се замисли.
— Мъжът в търговския център каза ли изобщо нещо?
Опитах се да си спомня.
— Каза, че съпругата ми се нуждае от помощ, но почти нищо повече.
— Ами шофьорската книжка? Спомняш ли си нещо за нея?
— Само че беше от Ню Йорк.
— Щатът е голям, мамка му. Този тип може да живее навсякъде между Порт Честър и Уайт Плейнс, а може и да е от проклетия Бъфало.
— Мисля, че градът започваше с Йънг.
— Йънг?
— Не съм сигурен. По дяволите, зърнах шофьорската книжка само за секунда.
— Има Йънгстаун в Охайо. Сигурен ли си, че книжката не беше от Охайо?
— Поне това видях.
Винс обърна изрезката. На гърба имаше текст, но явно беше запазена заради снимката. Ножицата бе минала през средата на колонка и бе срязала на две заглавие.
— Не я е запазил заради това.
— Тихо. — Винс четеше части от статиите, а после вдигна глава. — Имаш ли компютър?
Кимнах.
— Включи го. — Той ме последва нагоре по стълбите и застана над мен. Придърпах стол и включих компютъра. — В изрезката има откъси от репортаж за Фокнър Парк и Ниагара Каунти. Потърси ги в Гугъл.
Написах думите в търсачката и не след дълго се появи информация.
— Има Фокнър Парк в Йънгстаун, Ню Йорк, в Ниагара Каунти — обявих аз.
— Бинго. По всяка вероятност изрезката е от някой вестник в района, защото е някакъв тъп репортаж за поддържане на парк.
Завъртях стола към него и го погледнах.
— Защо Тод е на снимка във вестник от Йънгстаун, Ню Йорк, с баскетболисти от друго училище, и е записан като Джереми Слоун?
Винс се облегна на рамката на вратата.
— Може би не е грешка.
— Какво искаш да кажеш?
— Може би снимката не е на Тод Биги, а на Джереми Слоун.
— Какви ги говориш? Че става въпрос за двама човека? Единият на име Тод Биги, а другият Джереми Слоун, или че има един човек с две имена?
— Хей, тук съм, защото Джейн ме помоли.
Обърнах се пак към компютъра и влязох в уебсайта „Бели страници“, където потърсих телефонни номера, въведени за Джереми Слоун от Йънгстаун, Ню Йорк.
Търсенето завърши безрезултатно, но Винс предложи да опитам алтернативи като Дж. Слоун или само фамилното име. Пробвах второто и на екрана се появиха неколцина Слоун в района на Йънгстаун.
— Господи — възкликнах аз и посочих екрана. — Има Клейтън Слоун на Ниагара Вю Драйв.
— Клейтън?