Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
Беше ли вярна историята му за онова, което бе видял пред дома на Синтия онази нощ? И ако не беше истина, защо ми я разказа?
Бях склонен да му вярвам.
Обясних му къде се намира нашата улица и посочих къщата. Той обаче не спря, нито дори намали и подминахме адреса.
Измами ме. Отивах на среща с дървеното пардесю.
— Какво става? Какво правиш?
— Пред дома ти има ченгета, кола без опознавателни знаци.
Погледнах в голямото странично огледало и забелязах колата.
— Вероятно е Уедмор.
— Ще заобиколим и ще се приближим отзад — предложи Винс така, сякаш го беше правил много пъти.
Така и сторихме. Оставихме пикапа през една улица, тръгнахме пеша и се приближихме към задния двор на дома ми.
Влязохме и потърсих доказателство, че Синтия се е връщала или е оставила бележка, но не видях нищо. Не беше идвала.
Винс се разходи на първия етаж и разгледа картините на стените и книгите на лавиците. Преценяваше дома ни. Погледът му се спря на отворените кутии със спомени.
— Какво е това, по дяволите?
— На Синтия е. Неща от дома й, когато е била малка. Непрекъснато ги преравя и се надява, че ще разкрие някоя тайна. И аз правех нещо подобно днес, след като тя замина.
Винс седна на дивана и започна да преглежда съдържанието им.
— Вещите изглеждат безполезни — отбеляза той.
— Да, засега е точно така.
Позвъних на мобилния телефон на Синтия в случай, че го е включила. Тъкмо щях да затворя след четвъртото позвъняване, когато тя се обади.
— Ало?
— Синти?
— Здравей, Тери.
— Господи, как си? Къде си?
— Добре сме, Тери.
— Скъпа, върни се у дома. Моля те, ела.
— Не знам. — Чуваше се силен шум, нещо като бръмчене.
— Къде си?
— В колата.
— Здравей, татко! — извика Грейс.
— Здравей, Грейс. Кога ще се върнете?
— Казах ти, че не знам. Нужно ми е време. Написах го в писмото. — Синтия очевидно не искаше да обсъжда проблема отново, не и пред Грейс.
— Тревожа се за вас и ми липсвате.
— Поздрави я от мен — провикна се Винс от всекидневната.
— Кой е при теб? — попита Синтия.
— Винс Флеминг.
— Какво?
— Не затваряй.
— Какво прави там?
— Отидох да говоря с него. Хрумна ми налудничавата идея, че може би си ходила да го видиш.
— Господи… Кажи му, че… го поздравявам.
— Имаш поздрави от Синтия.
Винс изсумтя от всекидневната, където разглеждаше нещата в кутиите.
— И той е у дома в момента?
— Да. Докара ме до колата ми. Дълга история. Ще ти я разкажа, когато се върнеш. — Поколебах се. — Каза ми и някои други неща за онази вечер. Не ги беше споделял с никого.
— Какви неща?
— Проследил е теб и баща ти, докато сте се връщали у дома. Чакал е възможност да почука на вратата и да провери как си. В това време видял майка ти и Тод да излизат, а по-късно и баща ти. Много бързал. Имало и друга кола пред къщата и потеглила след майка ти и Тод.
По телефона не се чуваше нищо друго, освен шума от преминаващи по пътя автомобили.
— Синтия?
— Да. Не знам какво означава това.
— Аз също.
— Тери, движението е оживено. Трябва да изляза от магистралата. Ще изключа телефона. Забравих да си взема зареждащото устройство, а батерията е спаднала.
— Ела си скоро, Синти. Обичам те.
— Чао — каза тя и затвори.
Оставих слушалката и отидох във всекидневната.
Винс Флеминг ми подаде изрезката от вестник, където Тод беше сниман с другите играчи от баскетболния отбор.
— Този прилича на Тод. Спомням си го.
Кимнах, без да взимам изрезката от ръката му. Бях я гледал стотици пъти.
— Да. Учили сте в едно училище.
— Може би, но снимката е странна.
— Какво искаш да кажеш?
— Не познавам никого другиго. Няма никого от нашето училище.
Взех изрезката, макар че нямаше смисъл да я гледам. Не бях ходил на училище с Тод или Синтия и не познавах съучениците им. Синтия не обръщаше голямо внимание на снимката. Хвърлих й бегъл поглед.
— И името е сбъркано — добави Винс и посочи надписа под снимката, където бяха изброени имената на играчите от ляво надясно, долната редица, в средата и горния ред.