Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Някой е наблюдавал къщата.
— Да. Не бях само аз.
— И не си казал на никого? Нито на ченгетата, нито на Синтия?
— Не. Какво щяха да си помислят ченгетата, ако им бях казал, че съм седял пред къщата онази нощ?
Втренчих се през прозореца към пролива и Чарлс Айланд в далечината, сякаш отговорите, които Синтия и аз търсехме, бяха някъде отвъд хоризонта, недостижими.
— И защо ми го казваш сега?
Винс прокара ръка по брадичката си и стисна носа си.
— Не знам, мамка му. Предполагам, че всичките тези години са били трудни за Синти, нали?
Все едно ми удариха шамар, когато чух, че я нарече галено Синти, както аз й виках.
— Да, много трудни, особено напоследък.
— И защо избяга?
— Скарахме се и е уплашена от всичко, което се случи през последните няколко седмици и от това, че полицаите не й вярват напълно. Страхува се и за дъщеря ни. Онази нощ на улицата стоеше някой и гледаше къщата ни. Леля й беше убита. И детективът, когото наехме, също.
— Голяма каша. Бих искал да ти помогна.
В същия миг вратата се отвори и двамата се стреснахме. Не бяхме чули някой да се качва по стълбите. Пак беше Джейн.
— Господи, Винс, няма ли да помогнеш на горкото копеле?
— Къде беше, по дяволите? Подслушвала си през цялото време?
— Заради проклетата мрежеста врата. Ако не искаш хората да подслушват, направи си банков трезор тук.
— По дяволите — повтори той.
— Е, ще му помогнеш ли? Не си зает. И клоуните ще ти помагат, ако се наложи.
Винс ме погледна уморено.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
Джейн го наблюдаваше, скръстила ръце на гърдите си.
Не знаех какво да отговоря. Нямах представа пред какво съм изправен и не можех да предвидя дали се нуждая от услуги, каквито предлага човек като Винс Флеминг. Въпреки че беше престанал да ме дърпа за косата, все още се страхувах от него.
— Не знам.
— Защо не се помотая с теб известно време и да видя как ще се развият нещата? — предложи Винс и когато не отговорих веднага, попита: — Не знаеш дали да ми вярваш ли?
Прецених, че ще забележи, ако излъжа.
— Да.
— Умно.
— Значи ще му помогнеш — отсече Джейн и Винс кимна. — По-добре бързо се върнете в училище — добави тя и излезе. Този път я чухме, че слиза по стълбите.
— Джейн адски ме плаши — подхвърли Винс.
35
Не можах да измисля нищо по-умно за правене в момента, освен да си отида у дома и да проверя дали Синтия или някой друг не се е обаждал. Ако се бе опитала да се свърже с мен, тя вероятно щеше да позвъни на мобилния ми телефон не ме ли намери у дома, затова се почувствах малко отчаян.
Винс Флеминг освободи главорезите с джипа и предложи да ме закара до колата ми със собственото си превозно средство, което се оказа пикап „Додж“ със застрашителен вид. Домът ми не беше далеч от сервиза за автомобили, където бях оставил колата си, преди да вляза в закусвалнята за понички и по-късно да ме отвлекат. Попитах Винс дали има нещо против да се отбием у нас за малко, за да проверя дали Синтия не се е обаждала у дома, или не е минала и е оставила бележка.
— Разбира се — отвърна той.
Качихме се в пикапа му, който беше паркиран до тротоара на Ийст Бродуей.
— Винаги съм искал да имам къща тук, откакто живея в Милфорд — отбелязах аз.
— Аз винаги съм живял в Милфорд. А ти?
— Не съм израснал тук.
— Като деца, когато приливът се отдръпнеше, ходехме пеша до Чарлс Айланд — рече Винс. — Нямаше време да се върнем, защото приливът отново идваше, но беше забавно.
Изпитвах безпокойство от моя нов приятел. Винс беше престъпник. Ръководеше престъпна организация. Нямах представа колко е голяма, но със сигурност беше достатъчно мащабна, за да плаща на трима души на повикване да отвличат от улицата хора, които го нервират.
Ами ако Джейн Скавуло не беше влязла? Ако не го беше убедила, че съм свестен? Ако Винс бе продължил да мисли, че представлявам заплаха за него? Какво щеше да се случи?
Макар да беше глупаво, реших да го попитам.
— Какво щеше да стане с мен, ако Джейн не беше влязла?
Винс шофираше с дясната си ръка, а лявата бе подпрял на смъкнатото стъкло. Погледна ме.
— Наистина ли искаш да знаеш?
Отказах се. Мислите ми вече се отправяха в друга посока. Питах се какви са мотивите му. Дали ми помагаше, защото Джейн искаше това, или искрено се тревожеше за Синтия? Или по малко и от двете? А може би беше решил, че като изпълни желанието на Джейн, ще ме държи под око?