Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Погледнах надолу и отстъпих крачка назад в уплаха. Пред очите ми се виеше огромна змия, по-дълга от няколко човешки ръста и дебела колкото мъжко бедро. Люспите й блестяха като метал. Тя бързо се нави на кълбо и повдигна към мен плоската си глава.
— Ти си по-силен, отколкото те мислех, старче — казах аз. — Такава змия, доколкото знам, е живяла някога в Делфи и е пазила Пъпа на земята.
— Внимавай! — извика старецът в желанието си да ме изплаши.
Змията скочи светкавично от пода и се уви около тялото ми. Главата й беше пред моята, езикът й почти ме докосваше, чувах съскането й. Усещах, че ме стяга все повече и повече. Тежеше ужасно. Бях почти победен, но изведнъж се разсмях и извиках с мъка:
— Бих могъл още да си поиграя с теб, ако искаш. Не ме е страх. Не се страхувам нито от подземните, нито от каквито и да било други чудовища — особено ако не съществуват. Но не изпитвам особено желание да се впускам в детски игри с теб, ако нямаш нищо против. Навярно и аз бих могъл да ти покажа нещо интересно, щом толкова ти се иска.
— Добре — каза той.
Дишаше тежко и прекара длан пред очите ми. В същия миг змията изчезна, макар да ми се струваше, че все още затяга пръстени около тялото ми. Аз се изправих и казах с усмивка:
— Много неща умееш, жрецо, но с мен няма смисъл да си губиш времето, наистина. Седни сега спокойно и ще ти покажа нещо, което никога не си виждал.
— Не, не, няма нужда — каза той и затрепери с цялото си тяло.
Отново изглеждаше просто старец, уморен, с бръчки по челото. Въздъхна няколко пъти и попита със съвсем друг, непознат глас:
— Кой си ти всъщност?
— Понеже не искаш да видиш какво умея, предпочитам да си остана безименен чужденец — отговорих равнодушно.
— Но ти отлично разбираш, че искаш нещо невъзможно — каза той решително. — Дори желанието ти е оскърбително за богинята. Не смей да я гневиш, макар че посмя да ме раздразниш!
— Изобщо не искам да те дразня — отвърнах аз. — И не оскърбявам богинята. Напротив. Нима не разбираш, жрецо, че желанието ми да имам жрицата говори за уважението ми към богинята?
Той се разрида, закри с ръце лицето си и започна да се разхожда напред-назад.
— Богинята ме е изоставила — оплакваше се той. — Времето ми е свършило. Настъпват нови времена. Дори не зная кой си ти. За първи път те виждам. — И все пак не се въздържа да не се похвали с вещината си. Изтри сълзите от брадата си и заговори с писклив от злоба глас: — Ти не си човек, макар да се възползваш от човешки облик. Нито един смъртен не е в състояние да издържи погледа на змията. Змията е символ на земята, на нейното могъщество, на древната й сила. Който може да й се противопостави, е безсмъртен…
— Разбира се, че си безсмъртен — продължи той след кратко мълчание. — Иначе змията щеше да те ухапе. Извинявай, че се разсърдих и те приех за смъртен. Ако не беше безумното ти желание, не бих повикал змията.
Аз се усмихнах и казах:
— Съгласи се, помолих те миролюбиво и не поисках да влизам в свада с теб. Не обичам да действам с насилие — ето защо дай да се спогодим и аз да отведа в мир любимата си Арсиное. Но запомни, ако решиш да се опъваш, ще действам по друг начин.
Щом се съвзе, той замрънка отново с пискливия си глас:
— Може и да си безсмъртен, но все едно, желанието ти е неизпълнимо. Нима си въобразяваш, че тази жена ще иска да тръгне с теб? Кой би напуснал богинята заради непознат чужденец? Не, не, ти сам не разбираш какво говориш.
— Но тя го иска — отвърнах колкото се може по-равнодушно. — Макар желанието й сега да не е от значение, защото аз решавам.
Вдигнах ръка, за да потъркам очите си, но той разбра по друг начин жеста ми и отскочи уплашен, едва не падна.
— Почакай — измърмори той, — дай ми малко време да помисля. — После добави с отчаяние в гласа: — Тя, тази жена с променливото лице, е цяло чудо. Такива като нея се раждат много рядко, тя просто няма цена!
— Знам — с готовност потвърдих аз и радостта помете всички други чувства само при споменаването на Арсиное. — Нали съм я държал в обятията си!
— А, не говоря за тялото й. Тя е обучена жрица и такива неща се научават. Не, говоря само за лицето й. То е цяло чудо. Променя се както аз искам и когато трябва. Това е рядък, божествен дар. Пък и съвсем не е глупава. Цяло съкровище, а не жрица!
— Дали е умна, не знам — отвърнах аз. — Но за всичко останало си съвършено прав. Тя е достойна за богинята.
Жрецът протегна към мен възлестите си ръце и заговори с умоляващ глас: