Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Антонио, или Хектор?
Кроукър напрегна слух, но чуваше единствено тласъците на кръвта в слепоочията си. „Чакай! — заповяда си той. — Чакай и слушай!“
От стените светваха и угасваха силуетите на спортни коли в пълен синхрон с отблясъците от фарове, които долитаха откъм улицата. Във въздуха проблясваха ситни прашинки, приличащи на неспокойни духове. Някъде наблизо се затръшна автомобилна врата, разнесоха се приглушени гласове. Изръмжа мотор, светнаха фарове, колата потегли. Миг по-късно отново чу шума, който го беше разтревожил. Извърна глава, но вътрешността на помещението вече беше потънала в мрак. Нещо капна на пода. Вероятно кръвта на Вонда беше преляла от лавицата. С крайчеца на окото си улови мигновен блясък, сякаш нещо метално бе отразило светлината от улицата. Дойде откъм дъното на помещението, движеше се отляво надясно… Тук действително имаше друг човек! Онзи, който беше убил Вонда, а след това беше изтрил информацията на компютъра, оставяйки подигравателния си надпис върху дискетата. Той не само познаваше Кроукър, но и беше предварително информиран за проникването му тук.
Антонио, или Хектор? Кой от двамата? Всъщност това едва ли имаше особено значение…
В следващата секунда тишината бе разкъсана от острия трясък на счупени стъкла и Кроукър разбра, че времето му е изтекло. Внимателно показа главата си над ръба на гишето, но не видя нищо. Отново клекна и бързо пропълзя встрани.
Новата позиция му позволи да види счупеното стъкло. От рамката на прозореца стърчаха грозно назъбени късове. През дупката долетя ръмжене на автомобилен мотор, най-вероятно на джип или камион… А заедно с него и друго, по-особено басово боботене… Генератор!
Скочи на крака и без колебание се втурна към счупения прозорец. Промуши се и изскочи навън точно навреме, за да види как един бял микробус с поклащане излиза на уличното платно. Хукна след него, стараейки се да заобикаля пръснатите по асфалта остри стъкла, очите му се напрегнаха да разчетат задния номер.
Предположението, че микробусът ще поеме по магистралата, беше рисковано, но друг начин нямаше. Кроукър се напрегна и рязко скъси разстоянието, пресичайки под ъгъл празното пространство зад търговския център. На платното преди включването в магистралата имаше гърбица за ограничение на скоростта и микробусът намали. Това беше единственият му шанс. Направи голям скок, ноктите на биомеханичната протеза се забиха в широката задна броня сред дъжд от парченца боя и натрошена пластмаса.
В момента, в който понечи да се набере напред и нагоре, микробусът преодоля гърбицата и рязко ускори ход. Коляното му тресна в издутия асфалт, бедрото му беше пронизано от остра болка. Дясната му ръка напразно търсеше да се хване за нещо. Разполагаше с не повече от секунда, за да се задържи, тъй като микробусът вече набираше скорост по магистралата. Успя да преметне крак върху бронята, но точно в този момент микробусът рязко намали ход, спирачките изскърцаха. Страничен тласък, рев на мотор…
Центробежните сили се стовариха върху Кроукър със сплавта на парен чук, ръката му почти изскочи от раменната става. Подметката му се плъзна по бронята, кракът му безпомощно увисна във въздуха, токът на дясната му обувка започна да вдига искри по асфалта. Импулсивно стягане на бедрения мускул спаси капачката на коляното му. Замаяно си даде сметка, че у ако не успее да се покатери върху задната броня, тялото му буквално ще се запали от триенето… Това обаче не можеше да го накара да се пусне. Не и сега, когато беше толкова близо до убийците…
Микробусът сменяше лентите на аутобана с опасно разклащане. Това предизвика оглушителен хор от протестиращи клаксони и скърцане на спирачки.
С последни сили Кроукър се набра нагоре, преметна крака върху бронята, а протезата му успя да се вкопчи в ръчката на лявата задна врата. За миг остана неподвижен, потръпващ от огромното физическо напрежение. Вятърът го блъскаше в лицето, при всяко рязко разклащане раменете му влизаха в болезнено съприкосновение с железните задни врати. Очите му неволно се втренчиха в сивата лента на пътя, която с бясна скорост се носеше под него. После се преместиха върху една малка червена окръжност, в която бе вграден тайнствен триъгълник. Това беше лепенката, забелязана от господин Лайес…
Скоростта вероятно надминаваше сто и тридесет. Той се притисна към задната лява врата, биомеханичните пръсти на протезата му стискаха дръжката с желязна хватка. Тялото му се извъртя, десницата му сграбчи дръжката на дясната врата и рязко дръпна. Вратата се отвори широко и остана така, притисната от въздушната струя. В същия миг микробусът рязко смени лентите на движение и Кроукър почти излетя. Само необикновената сила на протезата му попречи да разбие главата си в стремително летящата пред очите му асфалтова настилка.