Град на паднали ангели

беше замислила за нищо друго.

— Всъщност, това не ме притеснява толкова. Притеснява ме, че те наранявам. Притеснява

ме, че каквато и отрова да разяжда сънищата ми, тя ще проникне и в реалния животи аз ще…

— гърлото му се сви.

— Ти никога не би ме наранил.

— Ножът беше в ръката ми, Клеъри. — Ако те нараня… — гласът му заглъхна. — В

повечето случаи ловците на сенки умират млади. Всички знаем това. Ти пожела да станеш

ловец на сенки и аз не бих те спрял, защото не е моя работа да ти казвам как да живееш

живота си. Още повече, че аз поемам същите рискове. Що за човек бих бил, ако ти кажа, че

аз имам право да рискувам живота си, но не и ти? Мислил съм как ще се почувствам, ако

умреш. На бас, че и ти си мислила за същото.

— Знам как ще се почувствам — каза Клеъри, спомняйки си езерото, меча и кръвта на

Джейс, изтичаща на пясъка. Той беше мъртъв и Ангелът го върна обратно, но това бяха най-

кошмарните минути в живота й. — Исках да умра. Но знаех колко щеше да се разочароваш,

ако се бях предала.

Той й отправи подобие на усмивка.

— И аз си мислех същото. Ако умреш, няма да искам да живея повече. Но няма да се

самоубия, защото където и да отиваме, след като починем, искам да съм при теб. А ако се

самоубия, знам, че никога повече няма да ми проговориш. В който и да е живот. Ще живея,

ще се опитам да осмисля някак живота си, докато отново се съберем. Но, ако аз те нараня,

ако аз причиня смъртта ти, нищо няма да ме спре да се самоунищожа.

— Не говори така — Клеъри усети как тялото й изстива. — Джейс, трябваше да ми кажеш.

— Не можех — гласът му беше равен, категоричен.

— Защо?

— Възприемах се като Джейс Лайтууд — каза той. — Мислех, че има вероятност

възпитанието ми да не ми се е отразило. Сега обаче се питам дали хората могат да се

променят. Може би винаги ще бъда Джейс Моргенстърн, синът на Валънтайн. Той ме е

отгледал през първите ми десет години и може би това е петно, което никога няма да се

заличи.

— Мислиш, че баща ти е виновен? — каза Клеъри и през съзнанието й премина част от една

история, която Джейс й бе разказвал — „да обичаш значи да унищожаваш”. После се

замисли колко беше странно, че нарича Валънтайн баща на Джейс, при условие, че кръвта

му течеше в нейните вени, не във вените на Джейс. Тя обаче никога не беше чувствала

Валънтайн като свой баща. За разлика от Джейс. — И не си искал аз да разбера.

— Ти си всичко, което искам — рече Джейс. — И може би Джейс Лайтууд заслужава да

получи всичко, което иска. Но не и Джейс Моргенстърн. Дълбоко в мен знам това. Или

просто не искам да унищожа това, което имаме.

Клеъри си пое дълбоко въздух и бавно го изпусна.

— Ти не унищожаваш нищо.

Той вдигна глава и примигна.

— Какво искаш да кажеш?

— Мислиш, че имаш проблеми с психиката — каза Клеъри. — Че има нещо сбъркано в теб.