Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
Един от прозорците на горния етаж се отвори и Изабел се показа на него. Гарвановочерната и коса наистина беше пусната и падаше около лицето и. Което имаше адски гневно изражение.
— Млъквай, Саймън! — изсъска тя.
— Няма! — оповести той непокорно. — Защото си моята прекрасна дама и аз ще спечеля благоволението ти.
Изабел отпусна глава в ръцете си.
— Пиян ли е? — попита тя Клеъри.
— Не знам. — Клеъри се разкъсваше между лоялността към Саимън и необходимостта да го отведе оттам възможно наи-бързо. — Мисля, че може да е пил развалена кръв или нещо такова.
— Обичам те, Изабел Лаитууд! — провикна се Саимън, стряскаики всички наоколо. Из цялата къща светнаха лампи; в съседните къщи — също. Откъм улицата се разнесе шум и миг по-късно се появиха Еилиин и Хелън; и двете изглеждаха изтощени, а Хелън тъкмо връзваше къдравата си руса коса. — Обичам те и няма да си тръгна, докато не ми кажеш, че и ти ме обичаш!
— Кажи му, че го обичаш — подвикна Хелън. — Ще изкара акъла на цялата улица. — Тя помаха на Клеъри. — Радвам се да те видя.
— И аз — отвърна Клеъри. — Толкова съжалявам за станалото в Лос Анджелис и ако мога да помогна с…
Нещо падна с пърхане от небето. Всъщност две неща — чифт кожени панталони и бяла риза с волани, които се приземиха в краката на Саймън.
— Вземай си дрехите и се пръждосвай! — изкрещя Изабел.
Над нея се отвори друг прозорец и Алек се надвеси навън.
— Какво става? — Погледът му попадна върху Клеъри и останалите и веждите му се сбърчиха учудено. — Какво е това? Да не сте подранили с коледните песни?
— Аз не пея коледни песни — заяви Саимън. — Аз съм евреин. Знам само песента за дрейдъла*.
* Четиристранен дървен пумпал, с който по традиция децата си играят на еврейския празникХанука. — Бел. прев.
— той добре ли е? — обърна се Еилиин към Клеъри; звучеше разтревожено. — Вампирите полудяват ли?
— Не е луд — каза Хелън. — Пиян е. Трябва да е погълнал кръвта на някои, който е пил алкохол. От него вампирите могат да… ами да изпитат подобен ефект.
— Мразя Рафаел — измърмори Клеъри.
— Изабел! — провикна се Саимън. — Престани да ме замеряш с дрехи! Само защото ти си ловец на сенки, а аз вампир, не означава, че нещата между нас не могат да се получат. Нашата любов е забранена, като любовта между акула и… и ловец на акули. Но точно това я прави специална.
— Така ли? — сопна се Изабел. — И кои от нас е акулата, Саимън? Кой от нас е акулата?
Входната врата зеина. Беше Робърт Лаитууд и изобщо не изглеждаше доволен. Отиде до портичката, отвори я с ритник и се приближи до Саймън с широка крачка.
— Какво става тук? — попита той и погледна към Клеъри. — Защо крещите пред къщата ми?
— Не се чувства добре — обясни Клеъри и улови Саимън за китката. — Тръгваме си.
— Не — заяви Саймън. — Не, аз… аз трябва да говоря с него. С инквизитора.
Робърт извади едно разпятие от якето си и Клеъри зяпна, когато го видя да го вдига между себе си и Саймън.
— Разговарям единствено с представителя на Децата на нощта или с водача на нюиоркския клан — каза той. — Не и с всеки вампир, които потропа на вратата ми, дори да е приятел на моите деца. Освен това нямаш право да бъдеш в Аликанте без разрешение…
Саймън се пресегна и издърпа разпятието от ръката му.
— Не улучихте религията.
Хелън подсвирна тихичко.
— Освен това ме изпраща представителят на Децата на нощта. Рафаел Сантяго ме доведе тук, за да говоря с…
— Саимън! — Изабел изхвърча от къщата и застана между Саимън и баща си. — Какво правиш?
Тя изгледа свирепо Клеъри, която отново улови Саймън за китката.
— Наистина трябва да си вървим — промърмори тя.
Робърт премести поглед от Саймън към Изабел и изражението му се промени.
— Да не би между вас двамата да има нещо? Затова ли са всички тези викове?
Клеъри погледна учудено Изабел. Спомни си как Саимън я утешаваше, когато Макс умря. Колко близки бяха станали Саимън и Изи през последните няколко месеца. А баща й нямаше представа.
— Той ми е приятел. Приятел е на всички ни. — Изабел скръсти ръце на гърдите си. Клеъри не беше сигурна дали е по-сърдита на баща си, или на Саимън. — И аз ще гарантирам за него, ако това значи, че ще може да остане в Аликанте. — Тя впи гневен поглед в Саймън. — Само че сега той ще отиде у Клеъри. Нали така, Саймън?
— Имам чувството, че главата ми е кръгла — печално каза Саимън. — Толкова кръгла.
Робърт отпусна ръка.
— Какво?
— Пи кръв, в която имаше нещо — обясни Клеъри. — Вината не е негова.