Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Сградата приличаше по-скоро на мотел, отколкото на дом за инвалиди или на болница. Беше едноетажна, имаше плосък покрив и беше разпръсната на около два акъра земя. Табелата отпред беше неонова, а мястото беше добре поддържано и вероятно приемливо за хора със средни доходи. Приличаше на убежище, което би приютило човек със саморъчно причинена огнестрелна рана, ако някога Сидни Блекпул изпаднеше в такова безпомощно състояние.
Детективите влизаха в паркинга, когато я видяха — патрулна кола от Минерал Спрингс.
— По дяволите! — изруга Сидни, завъртя волана наляво и настъпи газта.
— Кой Брикман? — попита Ото.
— Сигурно.
Сидни паркира тойотата половин пресечка по-нататък по улицата, като я скри зад камион на Армията на спасението. Двамата детективи слязоха, приближиха се до паркинга на дома за инвалиди и заеха удобна позиция за наблюдение.
На паркинга нямаше оживено движение. Санитари южноамериканци изведоха на разходка две жени в инвалидни колички. После до патрулната кола спря Мерцедес 450 SL. От него слезе слаба блондинка със слънчев загар. Беше облечена в копринена риза на сини, жълти и сиви геометрични фигури.
Беше от онези жени, чиято възраст е трудно да отгатнеш. Дрехи на известни моделиери, зимен тен, прически и бои за коса за стотици долари, мерцедеси и пластични операции на лицето. Според Сидни, такива жени бяха десет години по-възрастни, отколкото изглеждаха. Типът дами от филмите на Алфред Хичкок. Тя се облегна на мерцедеса и запали цигара. Не тръгна към дома за инвалиди.
Детективите продължиха да наблюдават, защото непознатата някак не се вместваше в обстановката. Западналите домове за инвалиди не се посещаваха от хора, шофиращи мерцедеси. Останаха така петнадесет минути. После вратата се отвори и от сградата излезе Кой Брикман, облечен в униформа. Жената се приближи до него и двамата си подадоха ръка.
— Бих дал остатъка от десетте бона, за да чуя разговора им — каза Сидни.
— И аз бих дал част от моя дял — обади се Ото.
Кой Брикман се обърна, сякаш се приготви да се сбогува. Русокосата отново протегна ръка и той я задържа за секунда. После се качи в патрулната кола.
— По дяволите! — изруга Сидни. — Виждаш ли регистрационния номер?
— Шегуваш ли се? Очите ми са на четиридесетгодишен — отговори Ото.
— Хайде, Брикман, разкарай си задника оттам! — измърмори Сидни.
Жената потегли първа и зави по магистралата за Палм Спрингс. Детективите скочиха в тойотата. Сидни включи двигателя и погледна в огледалото за обратно виждане.
— Хайде, хайде!
Брикман най-после потегли, зави и подкара в същата посока като мерцедеса.
— Ще трябва да рискуваме, щом искаш да запишем номера й — рече Ото.
Сидни кимна. Блондинката едва ли би забелязала, че я следят, но Брикман може би щеше да разбере. Пък и тя вече беше на петстотин метра пред тях. Сидни караше във второто платно, криейки се зад един камион. Изведнъж Брикман свърна надясно по Кук стрийт и пое по магистрала 10, към Минерал Спрингс.
Сидни настъпи газта, мина на червено, след като видя, че на кръстовището няма други коли и на третия светофар настигна мерцедеса.
— Надявам се, че тойотата е със солидна застраховка — подхвърли Ото.
Приближиха се достатъчно, за да може Ото да запише регистрационния номер, после изостанаха и проследиха колата до Ранчо Мираж, минавайки през Индиан Уелс и Палм Дезърт.
Непознатата зави надясно и детективите се озоваха пред будка с пазач, странен индиански тотем с птица и табела с надпис „Крайградски клуб Тъндърбърд“.
— Това е в списъка ни! — възкликна Ото. — Тамариск, Тъндърбърд, Мишън Хилс. Как беше името на онзи член на „Тъндърбърд“, когото трябваше да търсим, за да ни уреди да играем голф? По дяволите! Забравих бележника си в хотела.
— Мисли, Ото!
— Чакай малко. Пенброук? Не. Пенипекър? Не. Пенингтън! Точно така. Пенингтън от „Тъндърбърд“!
— Браво!
Спряха пред портата и Сидни каза:
— Ние сме Блекпул и Стрингър. Господин Пенингтън ни е уредил да играем голф. Предполагам, че е съобщил имената ни на отговорника на клуба.
Пазачът се обади по вътрешния телефон и след няколко минути рече:
— Влизайте, господа! Портиерът ще ви насочи.