Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Тези неща се правят така. И помни, недей да говориш с мен, докато се качим в колата. Все едно че не сме заедно. Поотделно ще последваме сивото бомбе до колата му, а той ще ни отведе до мястото за преставане и на среща с онзи южняк дон Санторо.
— О, Санторо ли му е името? Не си спомням Морано да е споменавал фамилията му пред мен.
— Санторо е един от най-могъщите босове в страната и не си знае парите. Постъпи много хитро. Наследи от баща си в Луизиана корабчета за лов на скариди, а после прилапа и корабите на всички останали. Беше истински пират. Хората нямаха избор. Той сложи ръка върху тях. Обаче даде работа на всички и сега наистина го уважават. Грижи се за ловците на скариди. Държи Ню Орлиънс в ръцете си. Повярвай ми, този човек е голяма работа. Но също така има много големи проблеми с ФБР, конгресмените и сенатската комисия по организираната престъпност. По тази причина спешно има нужда от помощта на Морано. И затова ни беше дадена поръчката. Двамата с теб не сме познати на ФБР и можем да се движим, без да ни забележат.
Бени помълча малко и каза:
— Добре. Хайде да се разотиваме. Ще се видим нощес в самолета.
Стиснаха си ръцете и си тръгнаха.
В три часа през нощта самолетът кацна в Ню Орлиънс и двамата, носещи само по едно малко сакче, се отбиха до мястото за получаване на багаж, където забелязаха човека със сивото бомбе. Последваха го, разделени, през тъмния, мъглив паркинг на летището, качиха се в колата му и ги откараха в един стар автосервиз. Там имаше само два разстлани на пода дюшека и одеяла. Никой от тримата не пророни дума. Деловата част вече бе започнала. Обстановката беше уединена и неприветлива. Двамата нюйоркчани бяха изтощени от пътуването, а добрата почивка — особено важна за предстоящата им работа. Проснаха се на мръсните, осеяни с петна дюшеци.
Към девет и половина на следващата сутрин ги събуди чукане по вратата.
— Добро утро, господа — каза някакъв човек. — Време е да тръгваме.
Бен изпълзя бавно от завивките с вид на кобра, излизаща от дупката си.
— Къде можем да се измием? — попита той.
— Долу, в гаража, има маркуч.
— Майтапиш ли се? Маркуч? Искаме да си измием лицата, а не колата. Нямате ли топла вода? А къде да се изпикаем? През прозореца ли?
— Хайде, приятели — каза човекът, — големият ви чака в ранчото си на закуска. Трябва да побързаме. Имаме поне час и половина път, докато стигнем там. Следващия път, когато дойдете в Ню Орлиънс, ще ви настаним в най-добрия хотел на града. Приема ли се?
Бепи слезе в гаража с четка и паста за зъби. Успя да се справи, като държеше маркуча с едната ръка и четката с другата. Наблюдавайки го, Бен каза:
— Брей да му се не види, и аз трябваше да си взема четка и паста.
— Забравил си си четката и пастата за зъби? — попита го Бепи с пълна с пяна уста. — Това е признак на небрежност. — Той изплю пастата на пода и си изплакна устата. — Трябва да уча разни селяни от Стейтън Айлънд как да пътуват. Дано не се наложи да те уча как се върши работата, за която сме дошли.
Бен се засмя самоуверено:
— По-полека, момче. По-полека.
Събраха си нещата и потеглиха да се срещнат с дон Анджело Санторо в ранчото му. Имението представляваше типична южняшка къща, заобиколена от обширни, оградени с черни дъбови дъски ливади, в които пасяха породисти коне. Гъста и тучна трева покриваше полегатите хълмове. Подобно нещо бяха виждали само във филмите.
— Гледай само какво имение. Това ранчо е великолепно — каза с възхищение Бепи. — Струва ми се, че такъв живот сред природата много би ми допаднал. — После добави на тих глас: — Някой ден непременно трябва да се сдобия с нещо такова.
Донът с нетърпение изчака мъжете да слязат от колата. Поздрави най-напред Бен. Целуна го по двете бузи, което накара Бен да се почувства много горд. След това се обърна, прегърна Бепи със същата радушност и изведнъж си го спомни.
— Ха! Аз те помня. Запознахме се на сватбата на Големия Пат в Бруклин — каза той с усмивка.
— Да. Прекрасна сватба беше! — отговори Бепи.
— Чувал съм единствено хубави неща за теб, Бефино — продължи донът. — Ти си човек, на когото се възлагат много надежди, и аз съм щастлив, че си тук. Слушал съм за досегашната ти работа — изключително прецизна и свършена с вещина. Елате, сигурно сте гладни. Приготвили са ни яйца по бенедиктински, но както ги правят в Ню Орлиънс.
Сервираха им закуската в една пълна с цветя, остъклена отвсякъде зала с изглед към тренировъчна писта за състезателни коне, по която препускаха няколко животни. Бепи и Бен бяха силно впечатлени от имението на Санторо. Самото им присъствие там ги караше да се чувстват важни личности.