Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Да оставим остатъка от деня за размисъл по въпроса — каза Бепи. — Днес е събота и довечера всички ще плъзнат из града. Моментът може да се окаже подходящ за покушение, стига да успеем да се доберем до вашия човек. Ако е в града, ще опитаме да приключим тази нощ.
— В събота не ходи ли в някое предпочитано от него заведение? — попита Бен.
— Казах ви, че никога не ходи в един и същ ресторант. Този боклук няма никакви навици, освен че непрекъснато прави мръсотии. Единственият му навик е да ходи на черква в неделя. Всяка неделя застава отпред заедно с пастора и се ръкува с всички. Обаче как да убиеш човек в черквата?
— Даже и светците биха се отказали от такава работа — възкликна Бен.
— Да, доколкото знам, организацията на светците не е като нашата — каза Бепи.
— Ето ви една негова снимка, изрязана от вестник. Публикувана беше миналата седмица и напълно отговаря на външността му.
Санторо подаде снимката на Бепи. Бен надникна над рамото му.
— Приличат ли си с брат му? — попита Бепи. — Не искам да сбъркаме човека.
— Не, но въпросът е уместен, Бефино — отбеляза Санторо. — Аз изобщо не се сетих да ти спомена за това. Обаче не се притеснявай. Брат му е много мургав, никак не прилича на него. Майка им сигурно е имала доста безразборни сексуални връзки по крайбрежието. Братът прилича на мулат.
— Е, щом като всяка неделя ходи на църква, той или е религиозен, или прикрива нещо, или пък просто си създава авторитет сред избирателите. Всеки върши по нещо, за което не иска да приказва. Може би трябва да се погрижим да направи нещо нередно. Много нередно — предложи Бепи.
— Може копелето да е педераст, но още никой да не знае — добави Бен. — Може да е извратен, но да не го споделя с никого. Може би трябва да го измъкнем от сянката.
— Вероятно замисляте нещо, но аз не съм много убеден, че неща от този род вършат добра работа — изкоментира Санторо.
— Господин Санторо, можем ли да получим два дългоцевни револвера, тридесет и осми калибър, с подмишечни кобури. Трябват ни такива, които са ви за изхвърляне, със заглушители, ако имате. Господин Морано каза, че ще ни осигурите всичко необходимо. Нужен ни е и шофьор — човек, който не ви трябва, понеже след покушението ще се наложи да премахнем и него — обяви решително Бепи.
Санторо завъртя очи.
— Виж, човече. Разбирам какво имаш предвид, но не искам и шофьорът ми да става жертва. Никой в града не познава човека, който ще бъде с вас. Той е чист и сигурен. Има четири деца и жена, така че няма да се разприказва. Освен това не знае кои сте и откъде сте. Добре познава района на Ню Орлиънс, което ви е необходимо, и ще ви закара, където поискате. И преди съм го използвал при покушения. Свестен човек е и му имам доверие. Съгласни ли сте? Отива си само Макдоналд.
— Както кажете, господин Санторо — отвърна Бепи. После се обърна към Бен: — Хайде да вървим в града. Предстои ни много работа.
Санторо им даде пистолетите и шофьора и те заминаха за града.
— Тая работа няма да е много лесна, а, Беп? — каза Бен полушепнешком, отпуснат на задната седалка. Когато колата наближи главния портал, пазачът им махна с ръка да минат. — Вече чувствам напрежението — продължи да мърмори Бен. — Да знаеш, тия удари на чужд терен са добре платени, но са много трудни. Налагало ми се е да правя доста гастроли по поръчка на Морано. Винаги ме товари с най-черната работа. Веднъж…
Бепи го прекъсна, говорейки на много тих глас:
— Дай да мислим заедно и да подготвим едно изискано погребение за тоя тип. Искам в понеделник сутринта да се върна на работа на „Уолстрийт“, за да не разбере никой, че съм отсъствал.
— На „Уолстрийт“ ли работиш?
— Да. Така си изкарвам хляба.
Бен го погледна с широко отворени очи, но не каза нищо.
— Спри на ъгъла — каза Бепи на шофьора, когато наближиха търговската част на Ню Орлиънс. — Няма да се бавя. Искам да се обадя по телефона.
Влезе в телефонната кабина до някаква дрогерия и се обади на една самолетна компания. Направи резервация на името на господин Алварес за полета до Чикаго в единадесет часа. После се обади на друга самолетна компания и направи резервация за господин Санчес от Чикаго до Ню Йорк. Резервира билети и за Бен, като използва други имена и размени компаниите, но се постара часът на излитане да бъде горе-долу един и същ. Ако късметът им проработеше и успееха да извършат покушението, можеха да напуснат Ню Орлиънс още тази нощ. Върна се в колата.