Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Яйцата са превъзходни — отбеляза Бефино.
Когато приключиха със закуската и последната чаша кафе беше допита, Санторо премина към деловата част.
— Защо не се поразходим и да си поговорим навън? — прекъсна го с въпрос Бепи.
— Защо? — попита Санторо.
— Гледам доста филми в Бруклин — обясни Бепи. — В тях цветята винаги са с микрофони. Знае ли човек? В днешни времена не можеш да бъдеш съвсем сигурен даже и в собствения си дом. — Усмихна се и добави: — А в тази стая имате твърде много цветя. — Той направи знак с вежди по посока на вратата.
Навън Санторо запали дълга пура и им предложи по една. Бен прие.
Докато тримата се разхождаха по пистата, Бепи и Бен получаваха нареждания, но все още не знаеха самоличността на обекта, който явно беше много високопоставен човек. Дон Санторо на два пъти подчерта, че грешки, от каквото и да е естество са недопустими. Неприемливо е да започват слухове. Трябва да бъдат прецизни във всяко свое действие. Оправдания няма да се изслушват.
— Това е покушение, при което или успяваш, или умираш — каза им той с непоколебим поглед. — За тази работа плащам триста хиляди долара и очаквам да бъде свършена с класа, така че да обърка полицията. Очаквам също така следите да не се насочат към мен. Това е особено важно. Ясно ли е?
Погледите на Бен и Бепи се срещнаха за миг. Съзнаваха, че залогът е изключително висок.
Дон Санторо им обясни, че в сряда във Вашингтон ще бъде изслушан доклад. Трима конгресмени от Юга оглавили разследване срещу него, обвинявайки го в организирана престъпност.
— Ако ги очистя аз, това напълно ще разруши позициите ми и невинната ми фасада — каза той. — Реакцията ще бъде унищожителна за цялата ми фамилия. Обаче времето ни притиска. Налага се да действам. Комисията ме е разобличила напълно и това ми е известно. Трябва да предприема драстични мерки или да се примиря с двайсет и пет годишна присъда в някой федерален пандиз. До сряда един от конгресмените в тази комисия трябва да бъде мъртъв. — Той изчака, за да постигне пълно въздействие. — Ако някой от тях благоволи да умре, другите бързо ще омекнат. На практика единият от конгресмените е почти купен. Просто има нужда от още малко агитация и аз съм сигурен, че ще се откаже от кампанията си срещу мен. Ще им надяна траур за известно време — каза той, повишавайки глас — и след това ще разберат, че трябва да съжителстват мирно с мен. Този, който искам да умре, е конгресменът Макдоналд. — Погледна и двамата право в очите. — Той е водачът в тази кампания срещу мен. Ето ви домашния му адрес. Няма предпочитания към някой ресторант и не членува в нито един клуб в града. Обаче от време на време играе голф в местния кънтри-клуб. По рождение е аристократ от Луизиана. Това влечуго даже не е женено. Живее с брат си. Не ни е известно да има склонност към някой порок. Невъзможно е да пратя хората си в близост до него. Рискът е прекалено голям. Ако сгафят, последствията ще бъдат толкова сериозни, че няма да мога да се справя с тях.
Бен го погледна малко недоверчиво.
— Трябва да има някакъв порок. Всеки има. Не е женен, живее с брат си? Да не е с обратна резба?
— Действително не знам. Никога не съм чувал нещо от този род за него. Обаче има разрешение за носене на пистолет, издадено от щатските власти в Луизиана. В това съм сигурен. Така че може и да е въоръжен — най-вероятно с малокалибрен пищов. Не знам как да ви обясня колко е важно за мен този човек да изчезне от Конгреса. Той е опасен за страната ни.
Когато Санторо каза „опасен за страната ни“, очите на Бен и Бепи отново се срещнаха. Трябваше да се владеят. Моментът не беше подходящ за търсене на комичното.
— Той мрази италианците — продължи донът с по-тънък и по-южняшки глас. — Искам да си разчистя сметките с този човек веднъж завинаги.
Бен се усмихна на Бефино, сякаш искаше да му каже: „Разбра ли какво имах предвид? И те са италианци като нас, но говорят малко по-различно.“
— От какъв тип е отоплителната система в дома му? С природен газ ли работи? — попита Бепи.
— Изобщо нямам представа за тези неща. Не можем да се доближим до него. Всичко, което можем да ви дадем, е служебният и домашния му адрес. Нищо повече. Съжалявам, момчета — каза Санторо и на лицето му се изписа тежестта на проблема. Той огледа внимателно двамата мъже, които щяха да решат съдбата му: двама главорези от Бруклин, задаващи въпроси, чиито отговори не знаеше. — Поръчката е доста деликатна, разбирам го — добави той и потри брадичката си.