Френска целувка (Книга 1)

Морфея, която умееше да му доставя удоволствие във всяко физическо и психологично отношение, се оказваше безсилна да прегради пътя на миризмите, извиращи от неговото минало. След като бяха правили любов, той лежеше в полусън, обгърнат от влажните й бедра, и говореше тихо — една река от злодеяния, дребни грехове и стаена болка. Тя държеше главата му целуваше плувналото му в пот тяло, както би правила, ако той гореше от треска, усещаше в потока на неговите мисли гнева, който бе нараствал през годините като жива, злокачествена тъкан, докато накрая бе разбил едно семейство и погубил няколко човешки живота.

С колко мъже бе спала съпругата на Мило, колко пъти нарочно го бе оставяла да я завари насред акта? Морфея по никакъв начин не можеше да измери болката, която тази жена му бе причинила. Тя често се питаше защо след всичко това, двамата бяха останали толкова дълго време заедно. Веднъж Мило й загатна причината: обаянието на бившата му съпруга, притеглящо непреодолимо влиятелните мъже и жени, както пламъкът привлича насекомите. Това нейно качество я бе направило безценна за него.

Нямаше нищо чудно в това, че мислите на Морфея бяха изпълнени от него, тъй като по свои собствен начин тя го обичаше. В Мило съзираше величието, което очевидно бе убягнало на неговата съпруга.

Още от ранната си младост в Азия Морфея бе използвана от мъжете и бързо бе осъзнала, че ако това ще е попрището й в живота (всъщност, тя не си и представяше някакво друго), то поне би могла да извлече от него своята quid pro quo33.

Никога по-рано не се беше забърквала с клиент и не го бе желала. Сега това донякъде я плашеше, струваше й се дори рисковано, но от друга страна, я въодушевяваше и възбуждаше. Обичаше у него всичко, дори болката му, защото тя също бе част от него, част от онова, което го правеше това, което беше.

След около час Мило замлъкна и тъмният поток от думи най-после секна. Тогава той заспа в ръцете й, докато тя асимилираше последната разказана от него еротична случка, в която съпругата му хитроумно бе съблазнила любовницата на министъра на финансите. По този начин бе научила тайните му и го бе изнудила да подкрепи операциите из Мило в Индокитай.

Когато даваше воля на фантазията си, Морфея мечтаеше единствено за Мило и откриваше, че ще е щастлива само с него, че само с него би могла да води, както никога досега, един нормален живот.

Както обикновено, Мило се събуди от своя сън зад стените на Ле Порт дю Жад освежен. Къщата за удоволствия, която носеше това име, представляваше бяла каменна постройка от осемнайсетиа век. Стените й ограждаха вътрешен двор, в чиято градина пищно цъфтяха рози, теменуги и кандилки. По средата имаше позеленял от времето бронзов шадраван, изобразяващ русалка, съвкупяваща се с делфин. Под един кестен бе поставена изящна пейка от ковано желязо.

Къщата се намираше на левия бряг на Сена, на три преки от Сорбоната, недалече от булевард „Сея Мишел“. През прозорците на много от апартаментите можеше да се види чувствената зеленина на Люксембургските градини.