Френска целувка (Книга 1)

Сийв беше напълно неподготвен за това.

— Но всичките ни сведения…

— Идват от моята организация. Мисля, че при вас това се нарича дезинформация. Беше ни от полза да ви накараме за известно време да вярвате в една измислица. Но ето че сега съм разкрит като, как да го кажем? Магьосника от Оз. Един вид, шарлатанин. — Той погледна Сийв. — След като толкова месеци ме преследвахте, аз най-сетне съм в ръцете ви. И какво излезе? Гонили сте един призрак. Точно това бе целта ни. Сега сте по-далеч от истината, отколкото в началото, защото аз не знам нищо за нещата, които се стремите да научите. Нямам представа къде е началото на канала, нито кой всъщност го ръководи.

— Глупости! Ходиш в Хонконг четири пъти в годината. С кого се срещаш там, с момчета за поръчки ли?

— Всъщност, да. Разбира се, тези хора са нещо много повече от момчета за поръчки. Но независимо от това, те не знаят чии нареждания изпълняват. От гледна точка на сигурността са държани в неведение, също както и аз. Все още ли искаш имената им? Мога да ти ги кажа.

Гневът замъгли погледа на Сийв като гореща вълна. Прииска му се да скочи, да впие пръсти в тази ехидна физиономия и да я разкъса на парчета. Но не го стори. Вместо това каза:

— Ще те попитам нещо и те съветвам дълго и внимателно да си помислиш, преди да ми отговориш. — Сийв се наведе напред и се хвана за страничните облегалки на стола на Чън. Очите му не трепваха, лицето му почти се допираше до това на китаеца. — Ако ти не управляващ Чайнатаун, кой тогава?

Той видя как дълбоко в очите на Чън се загърчи отчаяно пламъче.

— Ако ти кажа това, аз съм мъртъв.

— Слушай, човече, ако не ми кажеш, можеш да отпишеш сестра си. — Той доближи устни досами ухото на Лунг. — Никога не си бил вътре и не знаеш какво е. Особено за хубава жена като сестра ти. Ще издържи… колко… Шест месеца? След това дори ти няма да я познаеш. Тия жени вътре са зверове, самосвали на два крака. Падне ли им сестра ти, ще я изцедят до последната капчица. Ти решаваш, Лунг. Хайде, прати я в ада.

Сийв се дръпна назад, видя пулсиращата вена на слепоочието на Лунг.

— Добре — каза Чън накрая. — Но за тази цел ще трябва да ме изкараш от тук.

— Тая няма да я бъде, приятел.

— Или това, или нищо. Там, където ще ходим, трябва да бъдем заедно.

— Щом аз и ти можем да отидем, нищо не ми пречи да заведа и полицейски отряд.

— Сигурен ли си? Този, когото търсиш, ще е изчезнал още преди да напуснеш участъка.

— Какво искаш да кажеш?

— Смяташ ли, че никой отвън не знае какво става тук? Помисли.

И Сийв, който за пръв път от началото на разпита изпитваше смущение, разбра, че Лунг казва истината.