Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Вдигна го и щом дланта му докосна чирените от еленов рог, в миг се пренесе обратно в заснежената гора, в отдавна отминалата коледна утрин, когато Тери, сложил ръка върху неговата, го накара да дръпне спусъка на новата карабина. Чу оглушителния трясък на изстрела, от който сякаш потрепериха голите клони над главите им. Видя благородното животно, свлякло се на предните си крака, масивните му, тръпнещи хълбоци, тежкия му дъх, излизащ като дим през пламналите от болка ноздри. Огромните му, широко отворени очи, сгромолясали се върху горския килим.
На следващата година, отново на Коледа, Тери му подари този сгъваем нож с четириинчово острие и дръжка, изработена от рогата на същия елен. Разбира се, още щом отвори подаръка и го видя, Крис го хвърли в лицето му.
Сега, в Ница, когато брат му беше вече мъртъв, той го въртеше в ръцете си като изделие на изчезнала цивилизация, чието предназначение не знае никой, освен него. Крис избърса очи. Дали самото съществуване на ножа бе причина за сълзите му, или фактът, че Тери го беше пазил през всичките тези години?
Изглежда именно съзнанието, че той е означавал толкова много за него, че в крайна сметка подаръкът е бил не жестока шега, а своеобразен опит за помирение, трогна Крис до дъното на душата му.
Този нож му каза за неговия брат повече от най-многословните хвалебствия. Като го стискаше здраво в ръка, той се опита да си представи Тери до себе си. Вперил очи в огледалото, Крис болезнено копнееше да не е сам в тази непозната стая, в тази чужда страна.
След известно време пъхна ножа в джоба си.
Сутан седеше на канапето в гостната. На масичката за коктейли бяха наредени вино, сирене и пресни плодове. Когато Крис седна до нея, тя му подаде снимката, която разглеждаше — същата, на която двамата с Тери бяха фотографирани в „Льо Сафари“.
— Това е последната му снимка — каза тя. — Направена е преди около седмица.
Изобщо не се е променил, помисли си Крис. Изглежда точно както при завършването на колежа. Не като се вгледа по-внимателно, забеляза в очите на брат си нещо… нещо тъмно и като че ли болезнено.
Неочаквано си даде сметка, че вижда Виетнам, или по-точно онова, което Виетнам бе сторил на Тери. В резултат на някакъв тайнствен процес, подобно на метал, потопен в киселина, от ужасното преживяване бе излязъл един нов и напълно различен човек. Той си спомни разпалените думи на Маркъс Гейбъл: „Единственият начин човек да не се промени в тая смрадлива касапница беше като умре.“
— Крис?
Той с тревога установи, че няма сили да откъсне очи от снимката. В джоба пръстите му търкаха роговата дръжка на ножа като някакъв талисман.
— Какво има? Добре ли си?
— Бях се замислил. — Крис се отпусна върху облегалката на дивана. — Искаше ми се да мога да върна Тери поне за час.
— И какво щеше да му кажеш?
Той притвори клепачи.
— Странно. През целия път насам си мислех точно за това. Имаше толкова неща, които ми се искаше да му кажа, че просто не можех… Но мисля, че сега не бих му казал нищо. — Той отвори очи и я погледна. — Това, което искам, което наистина искам, е да поговоря с него. Искам да го разбера. И най-вече искам да знам какво е преживял във Виетнам.
Сутан стана, отиде до прозореца и с безмълвно напрежение се загледа през пролуката на пердетата надолу, към булевард „Виктор Юго“.
— Кажи ми, карал ли си някога курсове по самозащита?
— Веднага след университета учих шест месеца айкидо. Мислех, че ще е забавно, но се оказа по-трудно, отколкото очаквах. Нямах достатъчно време. Защо питаш?
— Поне една част от това, което искаш, може да се уреди — каза тя, без да откъсва очи от улицата. — Ще те заведа при моя братовчед Мън. Той се е бил заедно с Тери през войната и може да ти разкаже за това, което те интересува. — Сутан се обърна и, го погледна. — Ако действително такова е желанието ти.
Крис отново се взря в снимката, сякаш можеше да съживи изображението върху нея.
— Да — каза той. — Какъвто и грях да съм допуснал в отношението си към него, докато беше жив, сега бих могъл да го изкупя. Не искам да пропусна тази възможност.
— Сигурен ли си? — Тя отново седна до него. — Може би съществуват неща, в които е по-добре да не се задълбаваш.
— Какво имаш предвид?
Сутан му показа картичката, която му бе написал Тери. След това му разказа за свещеника, който я беше преследвал, както и онова, което бе успяла да изтръгне с принуда от него, включително, информацията относно „Гората от мечове“.