Френска целувка (Книга 1)

Тази незначителна дисхармония му действаше някак успокоително, подобно на краткотраен нощен дъжд, който ромоли по покрива и се стича от стрехата — нещо, в което човек може да намери утеха в своята самота.

Накрая му благодариха — все пак той не беше заподозрян, а само свидетел на едно типично градско, особено зловещо престъпление.

Крис спомена, че трябва да се направи нещо за Дани, сина на Аликс, и другият детектив, белият, със сълзливите, зачервени очи, каза: „Не се безпокой, приятел, ние имаме грижата за всичко.“ Но след като полицаите си тръгнаха, той отиде заедно с Макс в Уест Сайд, за да се погрижи сам за момчето, да го отведе в болницата, където в спешното отделение оперираха Аликс. „О, Господи, днес медицината прави чудеса, вестниците непрестанно пишат за това, значи Аликс положително ще се оправи, моля те, мили боже, нека да е така.“

И той не си тръгна от там, докато самият хирург не го увери, че макар състоянието й все още да е сериозно, животът й е вън от опасност. „Тя е истински боец, сър, животът й висеше на косъм, но прескочи трапа. В най-лошия случай я очаква една пластична операция. Голям късмет извади.“

Не пускаха никой да влиза при нея; хирургът му каза, че това няма да е възможно най-малко още два-три дни. Крис повери Дани на грижите на Макс и с известна неохота отлетя за Франция. За съжаление, формалностите около смъртта на Тери не търпяха отлагане.

Докато смъкваше от себе си пяната заедно с мръсотията и засъхналата пот на пътуването и кошмарите, той зърна от другата страна на паравана някаква сянка. Изплакна сапуна от очите си и дръпна завесата встрани.

Сутан стоеше на прага на банята и го гледаше. В ръцете си държеше сгънати на топка дрехите, които той бе захвърлил върху леглото в спалнята.

— Твоите въпроси и моите отговори са като камбана в планината — каза тя. — Ехото им дълго време не заглъхва. — Понечи да си тръгне, но след това размисли. — Ще отговоря на въпроса ти. Аз много обичах Тери. — Тя сведе поглед някъде към пространството помежду им. — Но вече не знам доколко си е струвало. Работата е там, че всъщност никога не съм го познавала.

Водата струеше покрай ушите му, водата, която измиваше неприятната миризма, и я отнасяше в канала заедно е целия му досегашен живот.

— Ще дам тези дрехи за пране — каза Сутан. — Докато изсъхнеш, ще приготвя нещо за ядене. Червено вино ли предпочиташ, или бяло?

— Бяло — отвърна Крис. Точно сега червеното вино твърде много би му напомняло за кръв.

Когато излезе от банята, намери на леглото чиста риза и чифт панталони. Облече ги с неприятното усещане, че вероятно са принадлежали на Тери.

Над скрина имаше огледало. Намери четка и я прокара през косата си. Когато я оставяше обратно, видя ножа.