Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
— Генерал Киу е като къс отровно месо — рече Могок. — Най-добре е да не се пипа.
Той не обираше генерала, всъщност дори доста се боеше от него. Страховитите разкази за измъчване на хора за собствено удоволствие, извращения спрямо жените и даже престъпване на свещените писания, макар и вероятно поукрасени от фантазията на разказвачите, се носеха около неговото име като мъгла край планински връх. Дали тези истории разкриваха или напротив, потулваха истината? Могок не знаеше, а и не бе уверен, че има желание някога да разбере.
Адмирал Джъмбо изсумтя в знак на презрение.
— Нека страхливците треперят благоговейно пред Киу — каза той. — Познавам този кучи син още от времето, когато служехме заедно в армията. Беше добре известен. Продажността му нямаше равна в целите въоръжени сили.
— Как тогава се е задържал на власт толкова време? — попита Могок. — С помощта на приятели?
— С помощта на страха — отвърна адмирал Джъмбо, потвърждавайки най-мрачните предчувствия на Могок. — Киу винаги е знаел местата, където са заровени свещените тайни.
— Говори се — осмели се да продължи Могок, — че генерал Киу и сега управлява чрез страх. Ако това е така, то по тези места има само една свещена тайна, която би могла да му даде подобна власт — Дах а миа Гю, „Гората от мечове“.
Адмирал Джъмбо се сепна, като го видя как потръпва при тези думи.
— Защо трябва да говорим за това, Могок? „Гората от мечове“ е изгубена от векове. Никой не знае къде се намира. — Той се загледа към виещата се надолу кална пътека. — Но ако знаех къде е, ако я притежавах, колко лесно бих принудил Киу да плати за греховете си. Той щеше безпомощно да гледа как навлизам с войските си в Десети сектор и завладявам всичките му макови полета, цялата му армия, всичките му канали и връзки, цялото му влияние и богатство. А самият генерал Киу щеше да коленичи пред „Гората от мечове“ и да се разтресе от смъртен ужас, когато го докосна с нефритовите остриета.
Могок започваше да подозира, че адмирал Джъмбо вече е взел окончателно решение. В такъв случай те не след дълго щяха да се сблъскат лице в лице с Киу. Това не беше нищо ново на платото Шан. Десети сектор даваше най-високите добиви от „сълзите на мака“. През годините, откакто генерал Киу бе дошъл на власт, много опиумни вождове се бяха опитвали да изскубнат управлението от ръцете му. Никой не бе успял. Все по-очевидно бе, че сега и адмирал Джъмбо е решил да изпробва своите сили.
„Положително мнозина щяха да загинат в подобен страшен конфликт, помисли си Могок. А тези, които оцелееха?“ Той потрепери. Ако разказите за генерал Киу се окажеха дори наполовина верни, мъртъвците щяха да са за завиждане.
Могок приклекна до един дънер и замислено всмукна през зъби. Тук в планините съществуваше магия, могъща магия, прекарала векове наред в сън, събирайки сила. Ако генерал Киу действително имаше достъп до „Гората от мечове“, той безспорно би могъл да извади тази магия на бял свят и да я използва срещу всеки, имал глупостта да застане между него и стремежа му към контрол над цялата търговия с опиум в Шан. Защото това бе всъщност неговото желание. И той би бил непобедим, дори може би, както се казва в книгата „Та Таун“, безсмъртен.
— Говори се още, че генерал Киу не е роден от жена.
— Какво?! — адмирал Джъмбо изгледа Могок така, сякаш му бе изникнала още една глава.
— Да. — Като видя изражението на адмирала, на Могок му мина през ума, че може би не бива да упорства. Но, отворил веднъж уста, той продължи нататък, движен от тревогата и страха, подобно на изгубила управление кола, летяща с нарастваща скорост надолу по стръмен планински склон. — Говори се, че няма майка и съществува извън „самсара“, колелото на прераждането.
— Ха! Ама че глупост! — изсумтя адмирал Джъмбо. — Знаеш по-добре и от мен, че според тхераваданското учение28, всеки — човек, нат29, бог или демон, е обвързан от „самсара“.
— Това е вярно — очите на Могок гледаха мрачно. — Но не и за Махагири, монаха отстъпник, написал „Та таун“ — Книгата на хилядата ада. Неговото наказание е вечно. Дори Равана, демонът, който се мъчи да унищожи Буда, не може да промени това. Махагири е безсмъртен, но е изхвърлен от „самсара“. Осъден е да остане един и същ, непроменен, завинаги.
Адмирал Джъмбо се намръщи.
28
Будистко учение — Б.пр.
29
Светец в будистката религия — Б.пр.