Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Видя Сутан сред посрещачите, очакващи пътниците от неговия полет. Приятелката на Тери. Той се опита вътрешно да се примири с тази мисъл, но съзнанието му отказваше да я възприеме.
Тя бе дори по-красива, отколкото я помнеше. Годините бяха усилили екзотичната смесица от кхмерска и френска кръв. Когато го забеляза, тя свали слънчевите си очила.
Носеше бяла ленена блуза с широки спирали от горско зелено, небесно синьо и бледо лилаво, опънат черен клин и ниски ботушки от същия цвят. Дългите й, изключително красиви крака все така изглеждаха като на млада танцьорка от балета на Парижката опера.
Крис се вгледа в зелените петънца в очите й и промълви нейното име, изпълнен с чувство, което не можеше да назове.
— Сутан.
— Здравей, Крис.
Получи се така банално, съвсем не това, което бе очаквал от този момент. Какво трябваше да направят, да се прегърнат? Или просто да се усмихнат един на друг? Беше крайно неловко.
Сутан го целуна по бузите. Докато вървяха към колата, тя каза:
— Естествено, престоят ти тук не може да бъде приятен, но ще се постарая да го направя поне по-малко болезнен.
Крис понечи да я попита как възнамерява да го стори, но се отказа. По време на полета не беше ял нищо, а сънят въобще не му бе донесъл отмора, така че сега се чувстваше напълно изтощен.
— Точно сега — каза той и примигна от блясъка на слънцето — бих искал да взема един душ.
— Разбира се — отвърна Сутан, като го покани с жест към колата. — Пази си коленете. В тия спортни модели никога не се престарават с пространството.
Колата беше алфа спайдър с цвят на мед и бели кожени седалки. Гюрукът бе свален, но дори когато тя превключи на най-висока скорост, вятърът си остана тих като шепот.
Ница, оранжева и бяла, се катереше по издигащите се от лазурното Средиземно море склонове с грацията на танцьорка. „Това е място, помисли си навъсено Крис, където трябва да дойдеш за медения си месец или с някоя приятелка, а не за да прибираш тленните останки на мъртвия си брат.“
— Много скоро ще бъдеш вкъщи, под душа — каза Сутан.
— Вкъщи ли? Не отиваме ти към хотела?
— Позволих си да отменя резервацията ти — отвърна тя. — Реших, че при мен ще се чувстваш по-добре.
Крис не отговори нищо и тя прие мълчанието му за съгласие.
— Помислих си също, че сигурно ще искаш да видиш нещата на Тери.
— Какво?
— Имам предвид онова, което остана след него — снимки, писма, спомени…
— Ние никога не си пишехме — каза Крис. Не разбираше как може все още да се сърди на брат си за това.
Тя обърна глава и го погледна.
— Да, ти ми каза. И все пак, не си ли поне малко любопитен да видиш какво е притежавал, какво му е било скъпо?
Крис отпусна глава върху облегалката. „Ако съм любопитен за нещо, помисли си той, то е как се чувстваш, след като си спала с двама братя.“
— Честно казано, не знам. Все още не ми е ясно как ще се промени животът ми след смъртта на Тери. Не знам дори дали изобщо ще се промени.
— Имам новина за теб — каза Сутан, докато увеличаваше скоростта на излизане от един завой. — Той вече е променен. Ти си тук, нали?
Крис се извърна към нея. Високите й скули грееха в розов оттенък, синкавочерната й коса бе опъната назад в сложна плитка.
— Кажи ми — попита той, — колко време ти отнема, за да си направиш така косата?
Сутан се засмя:
— Повече от час.
— Струва си.
— Благодаря — кимна тя с усмивка.
В неговите спомени тя неизменно бе мила, весела, открита. Той не я чувстваше като враг, какъвто вероятно винаги бе съзирал в брат си.
Домът на Тери също не отговаряше на очакванията му. Това бе просторен, светъл апартамент, гледащ към булевард „Виктор Юго“, пълен с ярки цветя и декоративни растения с лъскави листа. Мебелите бяха удобни и меки, далеч по-малко аскетични от тези, които според неговите представи Тери би си позволил. И все пак по всичко личеше, че тук той е бил щастлив.
— Ти обичаше ли брат ми? — попита Крис, докато поемаше от Сутан голяма чаша минерална вода.
— Няма ли да отидеш да се изкъпеш?
— Мислиш ли, че имам нужда? — Тя го изгледа, без да отговори нищо и той се почувства засрамен. — Извинявай — каза изведнъж и остави запотената чаша. — Напълно си права. Аз наистина мириша.
— Ей там, направо — посочи Сутан. — Вратата в дъното на спалнята ти.
Той влезе в банята и свали дрехите си. Сега, когато не бяха на него, те изглеждаха и миришеха като дрехи, носени твърде дълго. Остави ги върху леглото в стаята. Спалнята за гости. От това в съзнанието му отекнаха рояк мисли. За какво е служела тази стая, когато Тери е бил жив? Когато Тери е бил жив.