Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Лицето на Чън не издаваше нищо, освен, може би, скука. Сякаш гледаше повторение на филм по телевизията.
— Напротив, нямаш абсолютно нищо. — За Дракона бе важно да покаже най-сетне своята сила, за да защити репутацията си. — И то защото нищо не знаеш. Трябва ти каналът, а дори не можеш да различиш единия му край от другия.
Сийв премери с поглед седящия спокойно китаец. „Ще изстискам от него всичко, което знае, каза си той. Кълна се.“
Очите му внимателно наблюдаваха Лунг.
— Е — каза той, като захлопна папката с досието, което му бе дала Даяна, — щом не искаш да говориш, изглежда ще се наложи да получим необходимите сведения от сестра ти.
Чън не помръдна, но погледът му стана непроницаем като камък.
— Аз имам сестра — отвърна той. — Тя живее в Хонконг.
— Така ли? — каза Сийв. — В Хонконг, а не в един таван на Грийн стрийт номер едно в Сохо? Не се казва Ки Шен Сонг и не е художничка? Защото поне тази седмица тя е такава. Миналата седмица беше модел, а по-предната — танцьорка. Тя е… как да го кажем… мечтателка?
— Това е някаква друга жена — промълви Лунг мрачно. — Сестра ми живее в Хонконг. Аз я посещавам четири пъти в годината.
— О, да. — Сийв се изправи и излезе от сянката. — Ти наистина пътуваш до Хонконг четири пъти годишно, но това няма нищо общо със сестра ти, защото тя е тук. Ходиш там, за да се срещаш със своите доставчици на едро през времето, когато не спиш с любовницата си Брилиант Куон.
— Запази си това за пред съда. — Чън се усмихна презрително. И да беше учуден, че Сийв знае името на любовницата му на другия край на света, той съумя добре да го прикрие. — В случай, че имаш доказателства, разбира се.
— Пред съда — отвърна Сийв — ще трябва просто да изкарам Ки Шен Сонг, тъй като смятам да я свържа с твоята контрабанда на наркотици. Намерихме у нея шест унции кокаин — хубав, чист прашец. Тя ще сподели твоите теглила, Лунг. Как ти харесва?
— Мръсна гадина! — изкрещя Лунг. — Сестра ми няма нищо общо с това!
— Тя е красива жена. Знаеш ли какво прави затворът с красотата, Лунг? Стопява я като восък. Разяжда я като киселина. — Сийв беше прекалено съсредоточен. За пръв път успя да изтръгне някаква реакция от Дракона и тъй като тази струна изглежда стигаше надълбоко, той имаше намерение да я използва дотам, докъдето Чън го допуснеше.
— Какво искаш да кажеш?
— Само това — отвърна Сийв. — Ки Шен Сонг е тук, в участъка. — Той се усмихна криво. — Но как е възможно? Тя е в Хонконг, нали така?
— Нямаш право да тормозиш сестра ми! — разпалено извика Чън.
— Нали не очакваш да повярвам, че имаш някакви чувства? Не и след като уби трима полицаи.
— Те сами си бяха виновни — проплака Чън, вече с по-различен тон. — Човек в моето положение не може без телохранители. А тия ченгета бяха глупаци. Нахълтаха вътре с извадени пистолети. Какво друго можеше да се очаква? Хората ми просто ме защитаваха, вършеха си работата.
— Никакви чувства — притискаше го неотстъпно Сийв. — Не и след като осакати едно шестнайсетгодишно момиче, за да се докопаш до мен.
— Никога няма да успееш да докажеш, че Ки има нещо общо с моя бизнес — изрече Лунг безразлично, сякаш това изобщо не го засягаше.
— Ще се видим в съда, Лунг. — Сийв смачка картонената чашка и я хвърли в завинтеното за пода кошче за боклук.
Не бе успял да се обади да отключат, когато Чън каза:
— Не закачай Ки. Скъпо ще платиш, ако я замесиш в това.
— Това заплаха ли е? — попита Сийв, докато почукваше по стоманената врата. — Защото ако е така, приятел, ти току-що направи най-големия си гаф!
Той остави Чън да поразмишлява и отиде в съседната стая, откъдето Даяна наблюдаваше всичко през огледалното стъкло.
— Това се казва блъф, шефе — каза тя. — Беше толкова близо до ръба, че на моменти стомахът ми се свиваше. — Тя го последва до очуканата метална маса, където се подгряваше нещо подобно на кафе. — Нямаме нищо срещу сестра му. Единственото, което видях, когато влязох след нея в тоалетната на дискотеката, беше, че смръкна малко кокаин. Това, което остана, не стигаше дори за да се заядем с нея.
— Какво те тревожи? Нали мина. — Сийв си взе картонена чашка от купчината до котлона. — Видя ли само как подскочи! Тепърва ще се заема с тоя мръсник. — Той си наля кафе. — Връщам се вътре да си довърша работата. — В този момент Сийв видя изражението на лицето й. — Какво има?
— Няма ли да изчакаш адвоката на Чън? Той би трябвало да присъства на разпита. Ако беше тук, никога нямаше да ти позволи…