Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш?
Могок преглътна, събирайки целия си кураж.
— Че генерал Киу и Махагири са едно и също.
— Могок, питам се дали усещаш какви глупости говориш.
— Махагири не може да умре — продължи да настоява Могок. — Такава е неговата карма. Може само да приема различен облик. Това е, което се знае тук, в Шан. Аз просто отбелязвам съществуването на тези слухове около генерал Киу.
— Слънчевите лъчи — каза адмирал Джъмбо — прогонват мъглата. В този климат разумът е като слънцето — той разпръсква суеверието. Съветвам те да забравиш за тези истории, Могок. Вярно е, че Махагири е безсмъртен, че отново и отново се появява в тази част на света, за да се опита да измени своята карма, да се освободи от проклятието, което го прави най-окаяното създание на земята. — Адмирал Джъмбо потръпна. — Да си извън колелото на прераждането действително означава да живееш в Хилядата ада. Но който и да е Махагири, той в никакъв случай не е генерал Киу. Бил съм се рамо до рамо с него и мога да те уверя, че е човек от плът и кръв, не по-различен от теб или мен.
— Щом ти го казваш — рече Могок, но по гласа му не личеше да е убеден.
В този момент те чуха зов на птица и телата им се напрегнаха. Часовите на адмирал Джъмбо бяха забелязали някой да се изкачва по пътеката.
Двамата провериха оръжията си и махнаха предпазителите, готови всеки миг да открият огън.
— Не е руснак — каза адмирал Джъмбо, когато човекът се показа пред очите им. — Свали автомата. Това е Мън.
Сива светлина, зацапана от стоманената мрежа над покрития с коричка от мръсотия прозорец, падаше върху Питър Лунг Чън и го отделяше от сенките, в които тънеше останалата част от безличната килия.
Сплел пръсти в скута си, той седеше в позата на каещ се грешник върху стоманен стол, завинтен за пода. Гледаше право пред себе си. Лявата му ръка беше обездвижена с гипсова шина, която стигаше от рамото до върховете на пръстите му.
— Ако искаш, мога да ти се разпиша върху него — каза Сийв, като посочи гипса. Отговор не последва. Сийв стоеше в срещуположния край на килията и четеше досието на Дракона. В ръката си държеше чаша кафе, силно и разяждащо като моторно масло. — Боли ли те, Лунг? Искрено се надявам, че боли адски. Снощи ходих при вдовицата на Ричард Ху. Той беше един от моите хора. Когато го надупчиха с куршумите си, твоите телохранители ти скъсаха квитанцията. Елена Ху смята, че трябва да умреш. Вероятно е права. Стоях при нея половината нощ. Може би ще продължи да плаче днес, утре, кой знае? — Сийв отпи от кафето и усети как изгарящата течност си проправя път към стомаха му. После отново сведе поглед към досието на Лунг, където се съдържаха последните данни от наблюдението над сестрата на Дракона, провеждано от Даяна.
— Ти няма да умреш, Лунг. Поне засега. Днес аз съм твоят защитник. Днес и завинаги. Ще се погрижа да изживееш всеки ден от доживотната си присъда, която ще получиш.
Главата на Чън най-сетне се повдигна и в Сийв се взряха очи, безстрастни и плитки като пластмасов лист.
— Китайците имат пословица: „Когато извие вятър, само слабите се огъват.“
Сийв прекоси килията, зародилата се в главата му идея бе узряла окончателно.
— Значи мислиш, че аз просто правя вятър?
Чън сви рамене.
— Тук полицията ме пази. Навсякъде съм в безопасност. — Лицето му беше безизразно. — Ти не можеш да ми сториш нищо. Затворът не може да ми навреди. Има ли от какво да се боя?
Приглушените шумове на участъка долитаха отвън през заключената врата на килията за разпити. Сийв знаеше, че Чън има право. Трябваше да открие начин да прекърши Дракона, в противен случай работата щеше да е свършена едва наполовина.
— Цял живот в затвора — каза той, като се наведе така, че лицето му се оказа срещу това на Чън. — Виновен си за смъртта на трима полицаи, включително на един от моите хора. Всеки момент още една смърт може да се прибави към сметката. Колкото и адвокати да наемеш, присъдата за предумишлено убийство не ти мърда. Някога щяха да те изпържат на бавен огън за това. Сега трябва да се задоволяваме само с изолиране на заразата. Но преди да те изпратя в чистилището, аз си искам своя дял. Ти си в ръцете ми, аз спечелих играта, нима не го разбираш? Нужен ми бе каналът, по който чистият хероин пристига в Чайнатаун. Сега имам теб, а ти, Лунг си този канал. Или поне отсамният му край. Без теб той е мъртъв, докато не се намери някой, който да заеме мястото ти. А аз ще следя за това, можеш да бъдеш сигурен.